Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Гърлото ѝ се сви от миризмата. Сакс се помъчи да потисне рефлекса за повръщане. Двамата с лекаря се приближиха по заобиколен път към тръбата. Той се наведе безстрастно и опипа врата на жената. Поклати глава.
- Амелия?
Вторият труп, с който се сблъскваше в кариерата си. Два за един ден.
- Мъртва е - заяви лекарят.
Сакс кимна и заговори в микрофона:
- Жертвата е мъртва.
- Сварена ли? - попита Райм.
- Явно.
- Завързана за стената?
- За една тръба. С белезници, ръцете зад гърба. Краката са вързани с въже. Устата - запушена с тиксо. Отворил е клапана за изпускане на парата. На по-малко от метър от нея. Господи!
- Оттеглете се с лекаря по същия път, по който дойдохте. Към вратата. Внимавайте къде стъпвате!
Сакс се отдалечи, без да сваля поглед от трупа. Как може човешката кожа да е толкова червена? Като сварен рак.
- Добре, Амелия. Започвай търсенето. Отвори куфара.
Тя не отговори. Продължи да гледа група.
- Амелия, до вратата ли си?... Амелия?
- Какво?! - изкрещя тя.
- При вратата ли си?
Гласът му бе толкова спокоен, толкова различен от престорения умолителен глас на паралитика, когото бе видяла преди. Спокоен... и още нещо. Не можеше да разбере какво.
- Да, до вратата съм. Това е лудост.
- Напълно ненормална работа - съгласи се той. - Отвори ли куфара?
Тя вдигна капака и погледна вътре. Клещи и пинсети, огледало със сгъваема дръжка, памук, готатори, пипети, шпатули, скалпели... - „За какво е всичко това?“ - ... марля, пликове, филтри, четки, ножици, найлонови и хартиени торбички, метални чаши, шишенца с пет процентна азотна киселина, нинхидрин, силикон, йод, реактиви за проявяване на отпечатъци.
Невъзможно.
- Повярвайте ми, детективе. Наистина нищо не разбирам от криминология.
Отново се вторачи в трупа. От върха на обеления нос висеше капчица вода. Нещо бяло - сигурно кост - се показваше от едната буза. Лицето бе изкривено от болка. Също като при жертвата сутринта.
- Имам ти доверие, Амелия. И така, отвори ли куфара?
Райм говореше спокойно и... Да. Точно това се усещаше в тона му. Съблазнително. Звучеше, сякаш шепнеше любовни слова.
„Мразя го - помисли си Сакс. - Не е хубаво да мразиш един инвалид. Но аз наистина го мразя.“
- В мазето си, нали?
- Тъй вярно, сър.
- Слушай, говори ми на „ти“. Докато това свърши, ще имаме време добре да се опознаем.
„Дано да свърши по-бързо.“
- В куфара има няколко гумени ленти, ако не се лъжа.
- Да, виждам ги.
- Сложи си ги на обувките. Ако объркаш следите от стъпки, ще знаеш кои са твоите.
- Готово.
- Вземи няколко пликчета за улики. Сложи по десетина във всеки джоб. Можеш ли да ядеш с китайски пръчици?
- Моля?
- Живееш в града, нали? Дори минаваш по „Мот стрийт“. Знаеш ли ресторанта „Генерал Тсао“? Студени спагети със сусамен сос.
При споменаването на храна стомахът ѝ се разбунтува. Опита се да не гледа към мъртвата жена.
- Умея да си служа с китайски пръчици - каза Сакс с леден глас.
- Погледни в куфара. Трябва да са там. Стоят от времето, когато аз водех разследвания.
- Не виждам,
- Добре, намери тогава два молива. Сложи и тях в джобовете си. Сега можеш да започнеш обхождането. Да огледаш всеки сантиметър. Готова ли си?
- Да.
- Кажи ми първо какво виждаш.
- Голямо помещение. Може би шест на десет. Пълно с ръждясали тръби. Напукан бетонен под. Тухлени стени. Плесен.
- Някакви сандъци? Някакви предмети по пода?
- Не, празно е. Само тръби, варели и един котел. Ето го и пясъкът, черупките. Изсипали са се от една дупка в стената. Има и нещо сиво...
- Нещо ли? Не познавам тази дума. Какво „нещо“?
За миг я обхвана гняв. Опита се да се успокои и каза:
- Азбест, но не на влакна като тази сутрин, а на измачкани листове.
- Добре. Започвай да търсиш отпечатъци и уликите, които ни е оставил.
- Мислиш ли, че пак е оставил улики?
- Сигурен съм. Сложи си предпазните очила и включи „Полилайт“-а. Дръж го ниско. Обходи стаята. Всеки сантиметър. Тръгвай. Знаеш ли как да обхождаш?