Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Трябва да докладвам на Линкълн Райм. У дома му, там работи. - Спомни си за триона. - Спалнята му, това е командният ни център.
- Спалнята на един цивилен е командният ви център?
- Ще съм ви много задължена, ако ми помогнете, сър. Много дълго чакам това преместване.
- Да ѝ отрежат ръцете, Господи!
Сакс стана, излезе и тръгна по един от коридорите на бъдещата си служба. Не получи облекчението, което бе очаквала.
Той стоеше до прозореца и наблюдаваше глутница бездомни кучета, които се разхождаха из едно пустеещо място от другата страна на улицата.
Намираше се на първия етаж на стара сграда, облицована с мрамор общинска постройка от началото на деветнадесети век. Бе обградена от празни парцели и жилищни блокове, някои изоставени, други населени с наематели и незаконно настанили се бездомници. Тази стара сграда бе празна от години.
Колекционера на кости взе ново парче шкурка и продължи да стърже. Погледна произведението си. После отново се загледа през прозореца.
Ръцете му извършваха добре премерени кръгови движения. Шкурката нашепваше: шшш, шшш. Като майка, която приспива детето си.
Преди десет години, в дните на разцвета на Ню Йорк, някакъв откачен художник се настанил тук. Натъпкал влажната двуетажна къща с потрошени и ръждясали антики. Решетки от ковано желязо, парчета от гипсови орнаменти и матови стъкла. Някои от произведенията на художника още стояха по стените. Недовършени стенописи върху старата мазилка. Работници, деца, любовни двойки. Кръгли, безизразни лица, специалитетът на художника, гледаха с празни очи, като че душите им бяха отлетели от хилавите тела.
Художникът никога в живота си не постигнал големи финансови успехи и банката отчуждила къщата.
Шшш... стържеше шкурката.
Колекционера на кости се бе натъкнал на къщата предната година и незабавно я направи свой дом. Пустият квартал, разбира се, беше добре дошъл. Бе много практичен. Но в къщата имаше и нещо друго, нещо много лично, в празния парцел на отсрещната страна на улицата. По време на изкопни работи преди няколко години багерът бе изровил човешки кости. Оказа се, че тук се намирало едно от гробищата на града. Журналистите предположиха, че гробовете може да съдържат не само останки на жители на Ню Йорк от колониалния период и след обявяването на независимостта, но и на индианци от племената манате и ланапе.
Колекционера остави настрана предмета, който изглаждаше - кост от дланта - и взе китката, която бе отделил внимателно от лъчевата и лакътната кост точно преди да потегли за летище „Кенеди“ миналата нощ, за да вземе първите жертви. Ръката съхнеше повече от седмица и повечето месо се беше разложило, но костите все още трудно се отделяха една от друга заради сухожилията.
О, тези полицаи, оказаха се по-добри, отколкото бе предполагал. Беше ги наблюдавал, докато претърсваха „Пърлстрийт“, и се чудеше дали вече са се досетили къде е скрил жената от летището. Остана много изненадан, когато внезапно всички се втурнаха към мястото. Отначало си мислеше, че ще са им нужни две или три жертви, докато се досетят за уликите. Не успяха да я спасят, разбира се. Но имаха такава възможност. Ако бяха реагирали с няколко минути по-бързо.
Както често става в живота.
Навикуларе, лунатум, хаматум, капитатум111... костите, сплетени като в древен ребус, се разделиха една от друга между пръстите му. Колекционера ги почисти от парченцата месо и сухожилия. После избра голямата многоъгълна кост, с чиято основа някога е бил свързан палецът, и започна да я глади със шкурката: шшш, шшшш.
Колекционера на кости погледна през прозореца. Напрегна очи: привидял му се бе човек, застанал пред един от старите гробове. Сигурно беше привидение, защото човекът носеше бомбе и дълго тъмножълто наметало. Остави няколко тъмни рози до надгробната плоча, после се обърна и с горда походка се отправи, покрай коне и файтони, към изящния мост над канала, който излизаше от „Колект понд“, на „Канал стрийт“. На чий гроб бе дошъл? На родителите си? На брат си? Роднина, починал от туберкулоза или при някоя от жестоките грипни епидемии, опустошили наскоро града...