Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Хана свлече леко коженото си яке, полюлявайки се в ритъма на песента. Очите й започваха да я болят от толкова много сексапилно примижаване. Светлината от прожекторите пареше кожата й и в един пламенен миг тя рязко свали якето си, разкривайки роклята с тънки презрамки.
— Красота! — промърмори Патрик. Щрак. Щрак. Щрак. — А сега разлюлей косата си! Добре!
Хана направи каквото й беше казано, позволявайки на косата си да се разпилее по раменете й и да падне съблазнително пред очите й. Едната й презрамка се свлече по рамото й, разкривайки лентата на сутиена й, но тя не спря да я оправи. Високите скули на Патрик и розовите му устни започваха да я хипнотизират. Харесваше й, че той я караше да се чувства като най-красивото момиче на света. Искаше й се всички да могат да видят това.
На фона на буйната музика, ярките светлини и ефектните пози, в главата й изплува един нежелан спомен. Когато миналата година Али се беше върнала в Роузууд и разкри, че е отдавна изгубената най-добра приятелка на Хана, тя я беше хванала за ръцете и й беше казала колко красива е станала.
— Направо си зашеметяваща, Хана — прошепна Али с възхищение.
Това беше най-хубавото нещо, което Хана беше чувала през живота си. Още откакто се беше преобразила, тя си беше мечтала, че по някакъв начин Али ще се върне от отвъдното и ще види, че тя вече не е онова грозно, дебело момиче, което разваляше вида на групичката й.
Но накрая се оказа, че думите й не са означавали нищо. Беше го казала само за да накара Хана да й се довери.
Изведнъж, също неканен, се появи втори спомен. В Ямайка, малко след вечеря, Хана отиде до големия телескоп, който беше монтиран в ъгъла на ресторанта. Той беше насочен към небето; нощта беше ясна, кристалночиста и звездите изглеждаха толкова близо, сякаш бе достатъчно да протегне ръка, за да ги докосне.
Нечие прокашляне накара Хана да се обърне. Зад нея стоеше русокосо момиче с жълта рокля. Същото, което Емили им беше посочила на стълбите. То въобще не приличаше на Али, с изключение на еднаквия цвят на косата и немирно проблясващите очи, но тя се наведе напред и се взря в Хана, сякаш я познаваше.
— Чух, че телескопът бил страхотен. Дъхът й леко миришеше на ром.
— Ами, да. — Хана отстъпи встрани. — Искаш ли да погледнеш?
Момичето притисна очи към окуляра, после се представи като Табита Кларк, добавяйки, че е от Ню Джърси и това е първата й нощ в курорта.
— На мен също — отвърна бързо Хана. — Страхотно е. Следобед ходихме да се гмуркаме край скалите. А утре ще имам курс по йога — не спираше да бъбри нервно тя. Хана не можеше да отмести поглед от белезите от изгаряне по ръцете на момичето. Какво ли й се беше случило?
— Знаеш ли, много си красива — рече внезапно Табита.
Хана притисна ръце към гърдите си.
— Б-благодаря!
Табита наклони глава настрани.
— Обзалагам се, че невинаги си била толкова красива, така ли е?
Хана се намръщи.
— Какво би трябвало да означава това?
Табита навлажни розовите си устни.
— Мисля, че се досещаш, нали?
Светът се завъртя пред очите й. Възможно бе Табита да е разпознала Хана от новинарските емисии, а и в пресата бяха изтекли много неща за нея — как Мона я е блъснала с колата си, как е била хваната да краде в магазина, как всички се бяха заклели, че са видели трупа на Иън в гората. Но дебелото, грозно минало на Хана беше останало дълбока мрачна тайна, скрита от света. Никакви снимки отпреди промяната не циркулираха из блогове и клюкарски форуми — Хана редовно проверяваше. Как би могла Табита да знае за миналото й на грозно патенце?
Когато отново погледна момичето, Хана забеляза, че чертите на лицето й като че ли се бяха променили. Изведнъж не бяха само немирно проблясващите очи. Сърцевидните й устни изглеждаха точно като алините. Сякаш духът на Али прозираше през белязаната кожа на Табита.
— Хана? — Гласът на Патрик проникна в замъгленото й съзнание.
Хана примигна и се опита да се отърси от спомена. Гласът на Табита продължаваше да отеква в ушите й. Обзалагам се, че невинаги си била толкова красива, нали?
Патрик я погледна притеснено.
— Ъ-ъ-ъ, може би ще искаш да… — Той посочи към ключицата й.
Когато Хана погледна надолу, установи, че роклята се е свлякла от раменете й и половината й гърда беше изскочила от сутиена.
— Опа! — Тя бързо я придърпа нагоре.