Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Куентин я беше виждал веднъж. Това беше игрище, разделено на квадрати, като излязло от "Алиса в страната на чудесата". Квадратите бяха различни — от вода, камък, пясък, трева, два бяха от потъмнял метал. Тревните бяха грижливо окосени като игрище за голф. Водните представляваха тъмни вирчета, в които се отразяваше синьото небе.
— Какво представлява това? — попита той.
— Как така какво? — изгледа го Сурендра.
— Искате ли да играем? — Гретхен заобиколи игрището, насред което се мъдреше висок стол, боядисан в бяло като онези на спасителите или на съдиите на тенис мачове.
— Значи е игра, така ли? — Куентин поглеждаше ту Сурендра, ту Гретхен.
Индиецът присви очи:
— Понякога не те разбирам. — Явно осъзнаваше, че знае нещо, което не е известно на Куентин. Гретхен съзаклятнически се спогледа с него и благоволи да обясни:
— Това е уелтърс.
— Игра? — попита Куентин.
— Нещо повече от игра.
— Страст — обади се Сурендра.
— И начин на живот — добави Гретхен.
— Състояние на духа — допълни индиецът.
— Мога да ти го обясня, ако разполагаме с десет години. — Гретхен се опита да стопли с дъха си премръзналите си длани. — В общи линии правилата са следните — двата отбора застават в противоположните краища на игралното поле и се опитват да завладеят квадратите.
— Как се завладява квадрат?
Тя размърда пръсти във въздуха:
— С магииия!
— Как се играе?
— Прилича повече на шахмат. Измислили са я преди около петдесет милиона години. Мисля, че първоначално са я прилагали като средство за обучение. Някои твърдят, че била алтернатива на дуелирането. Учениците взаимно се избивали, затова ги насърчавали да упражняват това занимание.
— Славни времена са били.
От един заснежен бряст излетя врана. Слънцето се спускаше зад дърветата, оставяйки подир себе си розова переста диря.
Сурендра размаха ръце и обяви:
— Не си чувствам пръстите. Да се прибираме.
Мълчаливо тръгнаха обратно по пътеката към моравата.
След като слънцето залезе, стана още по-студено. Дърветата се превърнаха в черни силуети на фона на небето. Десетината диви пуйки, патрулиращи из гората, изглеждаха странно заплашителни, сякаш бяха птици, изникнали от праисторическото минало.
Докато прекосяваха моравата, Сурендра заразпитва Куентин за Елиът.
— Наистина ли сте приятели?
— И добре ли го познаваш? — намеси се Гретхен.
— Всъщност не. Той дружи предимно със своите хора. — Куентин тайно се възгордя, че го мислят за приятел на Елиът, въпреки че напоследък двамата разговаряха много рядко.
— Да, знам — кимна Сурендра. — С Физиците. Големи нещастници са.
— Кои наричаш Физици?
— Ами онази шайка. Джанет Уей, шишкото Джош и подобните на тях. Всички правят физични магии. — Индиецът обясни, че в началото на третата година в "Брейкбилс" колежаните избират магическа дисциплина, в която да се специализират… по-точно преподавателите я избират и разделят учащите се на групи според специалностите. — Всъщност това разделение става и социално — хората от всяка специалност общуват само помежду си. Физиците са най-елитната група и си падат малко сноби. А пък Елиът… знаеш за него.
Сурендра повдигна вежди. Носът му се бе зачервил от студа. Вече наближаваха терасата. Последните отблясъци на залязлото слънце обагряха в розово високите остъклени врати.
— Не, не знам — заяви Куентин. — Защо не ми обясниш?
— Не знаеш ли?
— Боже мой! — възкликна Гретхен и се вкопчи в рамото на индиеца. — Бас държа, че Куентин е от момчетата на Елиът…
Не довърши, защото високите врати се отвориха. Пени излезе от Къщата и се затича към тях. Не носеше сако, ризата му се беше измъкнала от панталона и се развяваше. Белезникавото му обло лице беше пребледняло още повече. Изражението му беше като на човек, изпаднал в транс. Движеше се с енергията на безумец. Щом се приближи, замахна и с все сила заби юмрук в лицето на Куентин.
Подобно поведение беше невиждано в "Брейкбилс". Учениците клюкарстваха по адрес на съперниците си, стараеха се да провалят практическите им упражнения, но почти никога не се стигаше до физическо насилие. В Бруклин Куентин беше присъствал на боеве между враждуващи банди, обаче никога не беше участвал. Мразеше проявите на грубост, а високият му ръст стряскаше грубияните и те не го закачаха.
Стори му се, че наблюдава на забавен каданс как юмрукът на Пени се приближава като комета, преминаваща в опасна близост със Земята, след миг мълния прониза дясното му око. Докато се мъчеше да осмисли случилото се, онзи отново го удари. Този път Куентин машинално се наведе и грубиянът улучи ухото му.