Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Залата зашумя, когато самият Утър потвърди слуховете за това лошо знамение, но веднага утихна, щом Великият крал вдигна ръка. Димът се уви около него и той изглеждаше така сякаш душата му вече бе приела ефирното тяло, с което щеше да се запъти към Отвъдния свят. На врата и на китките му проблясваше злато. Златна беше и короната на Великия крал, която блестеше върху разпиляната му бяла коса.
— Аз съм стар — каза Утър — и не ми остава много да живея. Залата отказа да приеме това, но той спря протестите като махна безсилно с ръка. — Нямам претенциите моето кралство да стои над което и да е друго в тази земя, но твърдя, че ако Думнония бъде превзета от саксите, цяла Британия ще падне. Ако Думнония падне, губим връзката си с Арморика и с нашите братя отвъд морето, Ако Думнония падне, значи саксите са разединили Британия, а една разединена страна не може да оцелее.
Утър замълча и аз за миг си помислих, че умората няма да му позволи да продължи. Но той вдигна огромната си глава и отново заговори:
— Саксите не трябва да стигат до Севърнско море! — извика Утър. Той беше подчинил на тази цел всичките си амбиции. Докато бритите ограждаха саксите от всички страни съществуваше възможността някой ден да изтласкат нашествениците отново в Германско море. Но ако саксите се доберяха до западното ни крайбрежие, тогава те щяха да разделят Думнония от Гуент, да разделят бритите на юг от бритите на север.
— Мъжете на Гуент — продължи Утър — са нашите най-велики войни — и тук той кимна с уважение към Агрикола, — но не е тайна, че Гуент разчита на хляба на Думнония. Трябва да пазим Думнония, иначе с Британия е свършено. Аз имам внук и клаството е негово! Когато умра, Мордред ще управлява Думнония. Това е моето решение!
При тези думи Утър удари копието в подиума и за миг в очите му блесна старата желязна воля на Пендрагона. Думнония щеше да остане под властта на неговия род, независимо от решенията на Великия съвет, защото волята на Утър беше такава и всички в залата вече знаеха това. Сега оставаше единствено да се реши кой ще защитава недъгавото дете, докато порасне достатъчно, за да поеме сам управлението.
Хората започнаха да изказват различни мнения по този въпрос, макар всеки да знаеше, че той беше предварително решен. Иначе защо Гундлеус щеше да седи така спокойно и самоуверено на трона си? Въпреки това бяха предложени и други кандидати за ръката на Норуена. Принц Гърийнт, Господар на Камъните, който държеше земите на Думнония, граничещи със саксите, предложи съпруг на принцесата да стане Мюриг, син на Тюдрик и престолонаследник на Гуент. Всеки в залата обаче знаеше, че това предложение беше само израз на уважение към Тюдрик и никога не би могло да бъде прието, защото Мюриг беше едно сополиво дете, което нямаше никакъв шанс да защити Думнония от саксите. Изпълнил дълга си, Гърийнт седна да слуша следващото предложение. Един от съветниците на Тюдрик издигна кандидатурата на принц Кунеглас, най-големия син на Горфидид и съответно престолонаследник на Поуис. Един брак с престолонаследника на врага, твърдеше съветникът, щеше да донесе мир между Поуис и Думнония — двете най-силни британски кралства. Епископ Бедуйн решително отхвърли това предложение, защото той знаеше, че Великият крал никога не би се съгласил да даде кралството си под опеката на сина на най-големия враг на Тюдрик.
Сред кандидатите беше и Тристан, принцът на Кърнау, но той сам отхвърли тази възможност, защото много добре знаеше, че никой в Думнония не би се доверил на баща му крал Марк. Предложен беше и принцът на Стронгор, но тази страна, която се намираше на изток от Гуент, вече бе наполовина превзета от саксите. Следователно принцът не беше в състояние да защитава собствената си земя, та какво остава да брани още едно кралство. Някой попита и за достойни кандидати от кралските фамилии в Арморика, но никой не беше сигурен, че принцовете отвъд морето щяха да изоставят новата си земя Бретан, за да дойдат да защитават Думнония.
Гундлеус. Той изглежда беше единственият подходящ кандидат.
Но в този момент Агрикола произнесе името, което почти всеки в залата искаше да чуе и едновременно с това се страхуваше да чуе. Старият воин стана, римската броня светна. Той изправи рамене и погледна Утър Пендрагона право в сълзящите му очи.
— Артър, — каза Агрикола. — Аз предлагам Артър.
Артър. Името отекна в залата, но ехото бе заглушено от внезапен тропот — воините на Думнония, които бяха следвали Артър в битки и познаваха неговата сила и достойнства, приветстваха шумно името му. Но бунтът им бе кратък.