Злочестие [bg]

— Вода? — попитах аз. — Електричество?

— Събират дъждовна вода. Тук вали често заради една местна Епична.

— Бурята — казах аз и кимнах. — И дъждът…

— Не разтапя солта? — прекъсна ме Ейбрахам, преди да попитам. — Да, но това няма голямо значение. Сградите в задната част наистина се износват преди да паднат и може би пропускат вода, но не е непоправимо. По-големият проблем е намирането на начин за събиране на вода, която да не е прекалено солена за пиене.

— Значи няма водопровод и канализация — заключих аз. Укритието на Възмездителите във Вавилар имаше септична яма, което беше приятен лукс.

— Богатите имат електричество — продължи Ейбрахам. — Градът разменя храна срещу батерии.

Меган дойде при нас. Заслони очи и погледна града.

— Сигурен ли си, че с тоя твой план можем да влезем вътре, Ейбрахам?

— О, със сигурност — отговори Ейбрахам. — Влизането в Илдития никога не е проблем.

Отново се покатерихме в джиповете, после внимателно обиколихме града, като за всеки случай се държахме на разстояние. Най-сетне оставихме колите в една стара ферма с ясното съзнание, че може и да не са там, когато се върнем, независимо от сложното възмездителско заключване. Преоблякохме се в износени джинси, прашни якета и раници с окачени отстрани стари бутилки за вода. Потеглихме с надеждата да изглеждаме като група отцепници, които работят, за да оцеляват.

Преходът ме накара да съжалявам за друсането в джипа. Когато приближихме предния край на Илдития, тръгнахме сред нивите — бях чел и слушал за тях, но никога досега не бях виждал подобно нещо.

Градовете-държави в Разединените Щати бяха по-свързани помежду си, отколкото смятах преди. Навярно Епичните биха могли да оцелеят без никаква инфраструктура, но те искаха поданици, над които да властват. Каква полза да си всемогъща разрушителна и гневна стихия, ако нямаш селяни, които да убиваш от време на време? За съжаление, селяните трябваше и да ядат, за да не вземат да измрат, преди да ти падне сгода да ги изтребиш.

А това означаваше да създадеш някаква структура в града си, да намериш някакъв продукт, който да продаваш. Градовете, които произвеждаха излишък от храна, можеха да я търгуват срещу батерии, оръжия или луксозни стоки. Това ми се струваше задоволително. Когато се появиха за пръв път, Епичните безогледно унищожаваха всичко и разрушиха инфраструктурата в страната. Сега бяха принудени да се върнат назад и да станат администратори.

Животът е несправедлив. Не можеш и да разрушиш всичко наоколо, и да живееш като крал.

Затова имаше ниви. Реколтата на онези, които бях забелязал край пътя на града, вече беше прибрана, докато зърнените насаждения тук бяха узрели и готови. Много хора работеха на полето и макар да беше ранна пролет, те вече жънеха.

— Отново Бурята? — попитах шепнешком Ейбрахам, който крачеше до мен.

— Да. Нейните дъждове предизвикват свръхбърз растеж около града; тук могат да добиват нова реколта на всеки десет дни. Периодично хората пътуват с нея няколко дни напред по пътя на града и садят, а после тя полива. Работниците отиват да се грижат за нивите си и се присъединяват към града, когато той мине край тях. О, и е добре да стоиш с наведена глава.