Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
16 Историческа провинция в Югозападна Швеция. – Б. пр.
Бени живял по този начин в продължение на трийсет години, докато един ден достигналият преклонна възраст адвокат му се обадил и му съобщил, че парите от завещанието са свършили, че няма да има повече месечна издръжка, нито каквито и да било други плащания. Братята можели да забравят за наследството, казал адвокатът, който вече бил над деветдесетгодишен, и навярно това завещание го било държало жив, защото само няколко седмици по-късно починал във фотьойла си, докато гледал телевизия.
Това се случило няколко месеца по-рано и изведнъж Бени се видял принуден да си намери работа. Ала един от най-образованите хора в Швеция претърпял неуспех, защото се оказало, че пазарът на труда не се интересува от броя години, прекарани в университета, а от придобитите квалификационни степени. Бени имал поне десет почти завършени специалности, но независимо от това накрая се наложило да инвестира в павилион за хот-дог, за да има някакво препитание. Когато се обадил на брат си, за да му каже, че наследството е изразходвано до последната стотинка за образование, Босе реагирал по начин, който накарал Бени да не си прави скорошни планове да му гостува.
На този етап от историята Юлиус бе започнал да се притеснява, че може да последват прекалено лични въпроси от страна на Хубавицата, като например как Бени се е озовал в компанията на старците. Но под влияние на бирата и горчивия ликьор Хубавицата не се замисляше много-много за подробностите. Вместо това трябваше да признае пред себе си, че въпреки напредналата си възраст започва да се увлича по този Бени.
– Какво още почти си успял да станеш през годините освен ветеринар? – попита тя с блеснал поглед.
Бени също като Юлиус разбираше, че не трябва да навлиза в подробности за изминалите събития от деня, затова беше доволен от насоката на въпроса. Не си спомняше всичко, което беше учил, но каза, че човек може да се образова в доста научни области, ако ходи на лекции в продължение на трийсет години без прекъсване, особено ако си пише домашните от време на време. Бени знаеше, че е почти ветеринар, почти общопрактикуващ лекар, почти архитект, почти инженер, почти ботаник, почти учител по английски, почти историк и почти какво ли още не. А за разнообразие почти беше завършил редица курсове с различно ниво и съдържание. Някой дори можел да го нарече „зубрач“, защото понякога записвал по два курса в рамките на един и същи семестър.
Бени си спомни за още нещо, което почти бе станал. Изправи се, обърна се към Хубавицата и издекламира:
От моя клет, мрачен живот,
от безкрайната нощ на моята самота,
за тебе запявам, моя любов,
на моите дни неземна красота.
В стаята се възцари пълна тишина; само Хубавицата се изчерви и промърмори някаква едва чута ругатня.
– Ерик Аксел Карлфелт17 – разясни Бени. – С неговите думи бих искал да ти благодаря за храната и гостоприемството. Май пропуснах да кажа, че съм и почти литературовед.
17 Ерик Аксел Карлфелт (1864–1931) – шведски поет символист, лауреат на Нобелова награда за литература през 1931 г. – Б. пр.
След това Бени може би отиде твърде далече, като покани Хубавицата на танц пред камината, но тя бързо го отряза с коментара, че трябва да има някакъв предел за тези проклети глупости. Ала Юлиус забеляза, че независимо от това бе поласкана. Закопча ципа на горнището на анцуга си и го приглади по краищата, за да изглежда възможно най-добре пред Бени.
Малко по-късно Алан благодари за вечерята и се оттегли, а останалите трима преминаха на кафе с глътка коняк, за който пожелае. Юлиус с радост прие цялата комбинация, докато Бени се задоволи само с кафето.
Юлиус засипа домакинята с въпроси за нейния живот и за фермата, от една страна, защото му беше интересно, а от друга, защото на всяка цена искаше да предотврати завъртането на разговора около това кои са те, къде отиват и защо. Всъщност нямаше за какво да се притеснява, тъй като Хубавицата бе набрала скорост и разказваше за детството си, за мъжа, за когото се омъжила на осемнайсетгодишна възраст и когото изгонила десет години по-късно (тази част от историята изобилстваше от особено цветисти изрази), за това, че няма деца, че Езерната ферма някога била вилата на родителите й, но след като майка й починала преди седем години, получила разрешение от баща си да се установи тук за постоянно. Сподели за дълбоко неудовлетворяващата я работа като рецепционистка в медицинския център на Ротне, за наследството, което започнало да се стопява, и накрая заключи, че не след дълго ще трябва да си потърси ново занимание.