Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Всичко започнало с това, че Бени и брат му Босе, които израснали близо до Стокхолм, прекарали няколко поредни лета при чичо си Франк в Даларна15. Чичото, когото всички наричали Фрасе, бил преуспял предприемач и ръководел няколко местни фирми. Чичо Фрасе продавал всичко: от чакъл до фургони. Бил посветил живота си на работата, която прекъсвал само за да яде и да спи. Имал няколко несполучливи връзки в миналото, но на всички жени бързо им идвало до гуша от чичо Фрасе, който само работел, ядял и спял (и вземал душ в неделя).
15 Историческа провинция в Централна Швеция. – Б. пр.
Така или иначе, Бени и Босе били изпращани в Даларна от своя баща, по-големия брат на чичо Фрасе, за да подишат чист въздух. Не е ясно доколко това се е случило, защото Бени и Босе на бърза ръка били обучени да работят с голямата трошачка за камъни в каменната кариера на чичо Фрасе. На момчетата им харесвала работата, макар че била тежка, но през двата месеца, които прекарвали там, дишали по-скоро прах, отколкото чист въздух. Когато сядали да вечерят, чичо Фрасе ги поучавал за различни неща от живота, като любимата му тема била образованието. „Гледайте да се изучите, момчета! Иначе ще свършите като мен.“
Момчетата не смятали, че е чак толкова зле да свършат като чичо Фрасе – поне не и докато един ден не паднал в трошачката за камъни и не загинал, – но той цял живот се бил измъчвал от това, че не бил учил достатъчно. Едва пишел на шведски, не го бивало в сметките, не знаел и дума на английски и само с усилие можел да си спомни, че столицата на Норвегия е Осло, ако все пак се случело някой да го попита. Единственото, от което чичо Фрасе разбирал, било как да прави бизнес. И благодарение на това си умение натрупал цяло състояние.
Точно колко пари имал чичо Фрасе към момента на своята кончина, било трудно да се каже. Чичото починал, когато Босе бил на деветнайсет, а Бени почти на осемнайсет. Един ден им се обадил адвокат, който съобщил, че двамата братя са споменати в завещанието на чичо си, но че случаят е сложен и се налага да се срещнат.
Босе и Бени отишли в кантората на адвоката и научили, че една неизвестна за тях, но както ги уверил адвокатът, значителна сума пари ги очаква в деня, в който и двамата завършат висше образование.
И сякаш това не било достатъчно, адвокатът щял да отпуска на братята щедра месечна сума (съобразена с актуалните нива на инфлация), при условие че не прекъсват обучението си. В противен случай тази сума щяла да бъде спряна. Същата мярка ги очаквала, когато някой от тях получи диплома, защото това щяло да предполага, че вече може да се издържа сам. В завещанието имало още заплетени подробности, но основната идея била, че братята ще забогатеят едва когато и двамата завършат обучението си.
Босе и Бени веднага се записали на седемседмичен курс за заварчици и получили потвърждение от адвоката, че според завещанието това би трябвало да свърши работа, „макар и да вярвам, че чичо ви Франк може би е имал предвид нещо по-сериозно“.
Някъде по средата на курса се случили две неща. Първо, на Бени веднъж завинаги му дошло до гуша от арогантността на брат му. Бил го търпял през всичките тези години, но сега било дошло време да му обясни, че и двамата вече са възрастни хора и че Босе трябва да си намери друга жертва, която да командва.
Второ, Бени осъзнал, че ни най-малко не иска да бъде заварчик и че талантът му в тази област е толкова незначителен, че дори не възнамерява да завърши курса.
Двамата братя поспорили по този въпрос известно време, докато Бени успял да се прехвърли в един курс по ботаника към Стокхолмския университет. Според адвоката завещанието позволявало смяна на специалност, стига да няма прекъсване в обучението.
Междувременно Босе завършил курса за заварчици, но не получил и стотинка от парите на чичо Фрасе, защото брат му Бени все още учел. Освен това адвокатът спрял месечната сума на Босе в съответствие с инструкциите в завещанието.
Разбира се, това довело до разрив между братята. Когато една нощ пияният Босе потрошил новия мотоциклет на Бени (закупен с щедрата месечна сума за образование), настъпил краят на всякаква братска любов и на каквито и да било взаимоотношения въобще.
Босе се захванал с бизнес в духа на чичо им, макар и да му липсвал неговият талант. След известно време се преместил във Вестерйотланд16 – от една страна, за да търси нови бизнесвъзможности, а от друга, за да избегне риска да срещне проклетия си брат. Междувременно Бени продължил изявите си в академичния свят година след година. Месечната сума действително била добра и като започвал нова специалност точно преди да е положил финалните изпити за предишната, Бени можел да живее добре, докато онзи пуяк брат му трябвало да чака за парите си.