Цялото кралско войнство

Разбира се, да се кандидатираш в първичните избори, не е кой знае какво постижение. Всеки, който може да събере няколко долара за изискваната вноска, има право да постави кандидатурата си и да се порадва на името си, напечатано в избирателните бюлетини. Но случаят с Уили беше малко по-различен.

Тогава Демократическата партия в нашия щат беше разделена на две основни крила — фракцията на Джо Харисън и фракция на Макмърфи. Харисън бе заемал губернаторския пост по-рано, а Макмърфи беше губернатор в момента и искаше да запази мястото си. Харисън беше градски човек и практически имаше подкрепата само на големите градове. За Макмърфи не можеше да се каже, че е орач, защото беше роден и отрасъл в Дюбойзвил — доста голям град, към деветдесет хиляди жители, — но зад него стояха земеделските райони и малките градчета. Той играеше ловко с простолюдието и печелеше гласовете му. Така шансовете на двамата бяха почти равни. И тъкмо това обстоятелство изтласка Уили на политическата сцена.

На едного от хората на Харисън хрумнало — идеята съвсем не е нова, бога ми — да издигнат още един кандидат, марионетка, която да отнеме част от гласовете на Макмърфи. За това бил необходим човек, който да е популярен в провинцията. И изборът паднал на Уили, широко известен в северната част на щата. Оказа се, че дори не са предложили някаква сделка на Уили. Един ден в Мейсън пристигнали с хубава кола няколко господа в райе панталони и се явили при него. Единият от тях бил господин Дъфи, Тайни Дъфи, който сега изглеждал много по-важен, отколкото при първата среща с Уили в задното помещение на Слейд. Господата от столицата убеждавали Уили, че той е спасението на щата. Предполагам, че Уили ги е посрещнал с достатъчна подозрителност и предпазливост, но тези качества обикновено се изпаряват, когато някой ти говори онова, което ти е приятно да чуеш. Освен това станало дума и за бога. Хората говорели, че в историята с училището била намесена ръката божия. Сиреч бог взел страната на Уили. Бог го подкрепял. Според установените понятия Уили не беше религиозен, но много е възможно аферата с училището да е породила у него мисълта — споделяна от мнозина негови съграждани, — че той е в особени отношения с бога, Съдбата или просто Щастието. И няма значение как ще го наречете и дали ходите на черква, или не. И понеже божиите пътища са незнайни, Уили сигурно не се е изненадал от това, че бог е прибягнал до няколко тлъсти господа, с райе панталони, за да изпълни волята си. Господ-бог искаше да съобщи нещо на Уили и Тайни Дъфи беше просто един пощальон, само че богато облечен и с кадилак вместо с велосипед. И тъй, Уили беше подписал разписката за получаването на съобщението.