Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— Разкажете ми тогава какво става тук.
— Нямам нищо против — отвърна той.
Започна да разказва и завърши разказа си към единайсет вечерта, когато Луси Старк, сложила вече детето да спи, седеше с нас в гостната на бащината му къща, в която ме поканиха да пренощувам, където той и Луси обикновено прекарваха лятото, а сега се готвеха да прекарат и зимата, защото преди началото на новата учебна година бяха уволнили Луси и вече нямаше причина да стоят в града и да плащат толкова пари за една стая. А, както изглежда, имаше и друга причина, поради която нямаше причина да стоят в града: предстояха нови избори и изгледите за бъдещето на Уили бяха, кажи-речи, такива, каквито са изгледите на бълхата, решила да живее от кръвта на мраморния лъв на някой паметник. Както се изясни, той получил касиерската длъжност само благодарение на Долф Пилзбъри, председателя на окръжния съвет, който бил някакъв роднина на бащата на Уили по женска или кой знае каква линия, и освен това имал хър-мър с другия кандидат за касиерското място. Пилзбъри се разпореждал в окръга наравно с шерифа, а Уили му бил трън в очите. И тъй Уили очакваше да го уволнят, както вече бяха уволнили Луси.
— А на мен ми е все едно — каза Луси Старк. Тя седеше с нас в гостната и шиеше пред лампата на масата, до която лежаха голямата библия и подвързаният с кадифе албум. — Все ми е едно, ако ще да не ме пуснат да стъпя вече в училището. Шест години учителствувах — тук влиза и срокът, в който ми се роди Томи — и никой не е казал лоша дума за мен, а сега изведнъж ми пращат писмо: имало оплаквания от работата ми и не съм се била сработвала с колегите.
Тя вдигна ръкоделието си и прехапа конеца по типичния женски начин, от който тръпки те полазват. Когато се наведе, светлината на лампата падна върху главата й и запали червеникави отблясъци сред кафявите коси, които фризьорката от новооткрития фризьорски салон в Мейсън не бе успяла да изгори напълно с машите за къдрене. Жалко за хубавата коса, въпреки че не бе загубила напълно блясъка си. По онова време Луси беше двайсет и пет годишна, но все още имаше вид на момиче — стройна, кръшна талия (макар и вече заоблени бедра), тънки глезени, скръстени пред стола, мек, спокоен, момичешки овал и големи тъмнокафяви очи, които навеждаха на мисли за съкровени разговори в здрача пред вратата на старата градина с цъфналите люляци край оградата. Но косата й беше отрязана късо, до врата, и ондулирана според тогавашната мода, което беше истинско светотатство, защото това лице се нуждаеше от богата рамка — дълги, пищни лъскави коси, които да се разпиляват по снежнобялата възглавница. И нейните навярно са били такива преди това издевателство.
— Но все едно ми е — продължи тя и вдигна глава. — Не искам да работя в училище, което се строи, за да може някой да се награби. А и Уили не иска да бъде касиер, щом трябва да има работа с такива нечестни хора.
— Аз ще взема да се кандидатирам — каза мрачно Уили. — Това поне не могат да ми забранят.
— Щом не се налага да седиш в града, по-добре да залегнеш над правото — възрази Луси.
— Ще се кандидатирам — повтори Уили и тръсна глава, за да отмахне перчема от очите си. — Ще се кандидатирам — потрети той, сякаш не говореше нито на Луси, нито на мен, а на широкия бял свят. — Та ако ще да не получа нито един глас.
Когато му дойде времето, той наистина се кандидатира и получи повече от един глас, но не много повече, тъй че господин Пилзбъри и неговите хора спечелиха този рунд. Печелившият съперник на Уили не окачи шапката си в канцеларията, преди да бе подписал аванс на Дж. Х. Мур. И Дж. Х. Мур построи училището. Но на това ще дойде ред по-късно.
А сега е ред на разказаното от Уили; строителната компания „Джефърс“ представила евтина сметка — сто четирийсет и две хиляди долара. Но имало още два проекта, които били по-скъпи от този на „Джефърс“, но по-евтини от проекта на Мур, който възлизал на сто шейсет и пет хиляди и нещо. И когато Уили вдигнал патардия за Мур, Пилзбъри вдигнал патардия за негрите. Между другото Джефърс беше голям предприемач от южната част на щата и в някои от бригадите му работеха много негри — зидари, мазачи, дърводелци. Пилзбъри вдигнал вой, че Джефърс ще доведе сума негри — а Мейсънски окръг, както казах, е селяшки — и което е още по-лошо, че като квалифицирани работници негрите ще получават повече, отколкото местните, които щели да наемат за строежа.
Пилзбъри поддържал усилено огъня. Така добре го поддържал, че хората в окръга забравили за съществуването на другите два проекта, забравили и това, че Пилзбъри имал шурей, собственик на тухларна фабрика, в която имал дял и Мур, че неотдавна маса тухли били обявени за негодни и бракувани от строителния инспектор на щата, че след това се водило дело и че тухли от същата фабрика — ясно като бял ден — влизали в строежа на училището. Във фабриката на Мур и шурея на Пилзбъри работели затворници от щатския затвор, чийто труд се заплащал минимално, защото шуреят имал много здрави връзки. Както открих впоследствие, тези връзки били толкова здрави, че строителният инспектор, който бракувал тухлите, бил изхвърлен от работа, но аз така и не разбрах дали той е бил прекалено честен или просто зле осведомен.