Цялото кралско войнство

Тя вдигна ръкоделието си и прехапа конеца по типичния женски начин, от който тръпки те полазват. Когато се наведе, светлината на лампата падна върху главата й и запали червеникави отблясъци сред кафявите коси, които фризьорката от новооткрития фризьорски салон в Мейсън не бе успяла да изгори напълно с машите за къдрене. Жалко за хубавата коса, въпреки че не бе загубила напълно блясъка си. По онова време Луси беше двайсет и пет годишна, но все още имаше вид на момиче — стройна, кръшна талия (макар и вече заоблени бедра), тънки глезени, скръстени пред стола, мек, спокоен, момичешки овал и големи тъмнокафяви очи, които навеждаха на мисли за съкровени разговори в здрача пред вратата на старата градина с цъфналите люляци край оградата. Но косата й беше отрязана късо, до врата, и ондулирана според тогавашната мода, което беше истинско светотатство, защото това лице се нуждаеше от богата рамка — дълги, пищни лъскави коси, които да се разпиляват по снежнобялата възглавница. И нейните навярно са били такива преди това издевателство.

— Но все едно ми е — продължи тя и вдигна глава. — Не искам да работя в училище, което се строи, за да може някой да се награби. А и Уили не иска да бъде касиер, щом трябва да има работа с такива нечестни хора.

— Аз ще взема да се кандидатирам — каза мрачно Уили. — Това поне не могат да ми забранят.

— Щом не се налага да седиш в града, по-добре да залегнеш над правото — възрази Луси.

— Ще се кандидатирам — повтори Уили и тръсна глава, за да отмахне перчема от очите си. — Ще се кандидатирам — потрети той, сякаш не говореше нито на Луси, нито на мен, а на широкия бял свят. — Та ако ще да не получа нито един глас.

Когато му дойде времето, той наистина се кандидатира и получи повече от един глас, но не много повече, тъй че господин Пилзбъри и неговите хора спечелиха този рунд. Печелившият съперник на Уили не окачи шапката си в канцеларията, преди да бе подписал аванс на Дж. Х. Мур. И Дж. Х. Мур построи училището. Но на това ще дойде ред по-късно.

А сега е ред на разказаното от Уили; строителната компания „Джефърс“ представила евтина сметка — сто четирийсет и две хиляди долара. Но имало още два проекта, които били по-скъпи от този на „Джефърс“, но по-евтини от проекта на Мур, който възлизал на сто шейсет и пет хиляди и нещо. И когато Уили вдигнал патардия за Мур, Пилзбъри вдигнал патардия за негрите. Между другото Джефърс беше голям предприемач от южната част на щата и в някои от бригадите му работеха много негри — зидари, мазачи, дърводелци. Пилзбъри вдигнал вой, че Джефърс ще доведе сума негри — а Мейсънски окръг, както казах, е селяшки — и което е още по-лошо, че като квалифицирани работници негрите ще получават повече, отколкото местните, които щели да наемат за строежа.

Пилзбъри поддържал усилено огъня. Така добре го поддържал, че хората в окръга забравили за съществуването на другите два проекта, забравили и това, че Пилзбъри имал шурей, собственик на тухларна фабрика, в която имал дял и Мур, че неотдавна маса тухли били обявени за негодни и бракувани от строителния инспектор на щата, че след това се водило дело и че тухли от същата фабрика — ясно като бял ден — влизали в строежа на училището. Във фабриката на Мур и шурея на Пилзбъри работели затворници от щатския затвор, чийто труд се заплащал минимално, защото шуреят имал много здрави връзки. Както открих впоследствие, тези връзки били толкова здрави, че строителният инспектор, който бракувал тухлите, бил изхвърлен от работа, но аз така и не разбрах дали той е бил прекалено честен или просто зле осведомен.