Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Преди няколко седмици Хедж бе помолил приятелката си Мели да поеме грижите за имението Маклийн, за да може той да потегли на това пътешествие. Тренер Хедж се държеше така, сякаш това е била изцяло негова идея, но Пайпър подозираше, че баща й се тревожи. През последните няколко месеца и той, и Мели постоянно я питаха какво не е наред при всяко нейно позвъняване у дома.
Може би нещо в гласа й я бе издало. Пайпър обаче не можеше да сподели виденията, които бе получила. Те бяха прекалено плашещи. Освен това баща й беше изпил отвара, която бе изтрила всичките му спомени за геройската същност на Пайпър. Но дори така той разбираше кога дъщеря му е изплашена. Беше сигурна, че той бе помолил тренер Хедж да се погрижи за нея.
Не трябваше да вади острието. Това само щеше да влоши нещата.
Но накрая изкушението се оказа прекалено силно. Тя извади Каторпсис. Той не изглеждаше като нещо специално — просто триъгълно острие с обикновена дръжка. Някога обаче кинжалът бе принадлежал на Елена от Троя.
Пайпър се загледа в бронзовото острие. Първоначално видя само собственото си отражение. След това светлината затанцува по метала. Видя група римски герои на форума. Русото кльощаво момче Октавиан говореше на тълпата и размахваше юмрука си. Пайпър не можеше да го чуе, но посланието беше ясно:
— Да избием гърците!
Рейна бе застанала до него. Лицето на претора изглеждаше изопнато от стаени чувства. Горчивина? Гняв? Пайпър не беше сигурна. Беше готова да намрази Рейна, но така и не успя. По време на пиршеството Пайпър се бе възхитила на начина, по който римлянката бе скрила чувствата си, макар веднага да се бе досетила, че Джейсън и Пайпър са гаджета. Като дъщеря на Афродита Пайпър разбираше тези неща. Въпреки всичко Рейна бе останала любезна и бе запазила самообладание. Поставила бе интересите на лагера си над своите. Дала бе шанс на гърците… докато Арго II не бе започнал да руши града й.
Пайпър почти се почувства виновна, задето е гадже на Джейсън, макар това да беше глупаво. Джейсън никога не бе ходил с Рейна.
Самата Рейна може и да не беше толкова лоша, но това вече нямаше значение. Бяха прецакали нещата. Шансът за мир с римляните беше отлетял. Силата на Пайпър този път се бе оказала безполезна.
Тайният й страх? Че може би не бе опитала всичко. Пайпър никога не бе искала да се сприятелява с римляните. Страхуваше се, че Джейсън ще се върне към стария си живот. Може би подсъзнателно не бе дала всичко от себе си, прилагайки силата си на убеждение.
И сега Джейсън бе ранен. Корабът бе почти унищожен. А според кинжала й ненормалният убиец на плюшени мечета Октавиан готвеше римляните за война.
Сцената на кинжала й се промени. Пред очите й премина серия от видения, които тя не разбираше: Джейсън, яхнал кон, влизаше в битка, но очите му вместо сини изглеждаха златни; жена в старовремска южняшка рокля, застанала в парк до океана с палмови дървета; бик с лице на брадат човек излизаше от река; двама гиганти в жълти тоги дърпаха въже на скрипец и теглеха огромна бронзова ваза от гигантска яма. Накрая дойде и най-лошото видение. Тя бе в тъмна кръгла стая, подобна на кладенец, потънала до кръста във вода. Пърси и Джейсън бяха до нея, а по стените се движеха призрачни сенки. Пайпър дращеше по стените в опит да избяга, но нямаше къде да иде.
Водата стигна гърдите им.
Джейсън потъна. Пърси се препъна и изчезна.
Как можеше едно дете на морски бог да се удави? Пайпър не знаеше, но продължи да гледа смаяна случващото се сама в мрака, докато водата не покри и главата й.
Тя затвори очи. — Не ми показвай това отново — помоли се. — Покажи ми нещо полезно.
След това се насили да погледна към острието отново.
Този път видя пуста магистрала, която минаваше през поля с жито и слънчоглед. Надписът върху близка пътна табела гласеше: ТОПЕКА 32. На края на пътя стоеше човек с къси панталони и червена лагерна тениска. Лицето му се губеше в сянката на широкопола шапка, обрасла с лозя. В ръката си държеше сребърен бокал. Той махна към Пайпър. Тя разбра, че по някакъв начин човекът й предлага подарък — лек или противоотрова.
— Хей — изграчи Джейсън.
Пайпър толкова се изненада, че изтърва кинжала.
— Ти си буден!
— Не бъди толкова изненадана. — Джейсън докосна превързаната си глава и се намръщи. — Какво стана? Спомням си взривовете и после…