Домът на Хадес
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1062-2
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Домът на Хадес». Краткое содержание книги:
Пърси с мъка прогони мислите. Мястото просто го подлудяваше. Това беше всичко.
Анабет стана и избърса саждите от лицето си, след което погледна към бездънния мрак на хоризонта.
— Знаеш ли, че на това поле сме напълно открити за всички?
Вместо отговор, на стотина метра от тях в земята се образува мехур, който се пръсна и разкри белезникав телкин с мазна козина, тяло като на тюлен и криви човекоподобни крайници. Чудовището успя да направи няколко крачки преди нещо още по-отвратително да изскочи от близката пещера и да го захапе с масивните си челюсти. Стана толкова бързо, че Пърси само мерна тъмната му влечугоподобна глава, която се прибра обратно в тъмното заедно със злощастната си жертва.
Даде си сметка, че явно не е особено яко да се преродиш в Тартара. Изяждаха те за две секунди. Той се запита дали телкинът няма да се появи на друго място в Тартара и колко време ще му отнеме да се прероди.
След това преглътна горчивия вкус на огнена вода и отговори:
— Да. Ще бъде забавно.
Анабет му помогна да се изправи. Погледна обратно към скалите, но разбра, че няма как да се върнат. Бе готов да плати хиляда златни драхми само и само Франк Занг да е с тях — добрият стар Франк, който можеше да се превръща в орел и дракон. Той щеше да ги прекара през тази глупава пустош.
Тръгнаха на път, като се опитваха да избягват пещерите и да се движат близо до течението на реката.
Тъкмо заобикаляха един от монолитите, когато някакво движение привлече погледа на Пърси. Нещо се стрелна покрай скалите вдясно от тях.
Дали не ги преследваше чудовище? Или просто пътищата им се бяха срещнали, тъй като и то вървеше към Портите на Смъртта?
Внезапно си спомни как бяха поели по този път и замръзна на място.
— Емпусите — стисна той ръката на Анабет. — Къде са емпусите?
Анабет се завъртя на триста и шейсет градуса. В очите й се четеше тревога. Може би влечугоподобната твар от пещерата бе изяла и емпусите. Но ако бяха все още пред тях, трябваше да се виждат на пътя им.
Освен ако не се криеха.
Пърси изтегли меча си, но бе твърде късно.
Емпусите изникнаха от скалите около тях, пет чудовища, които образуваха кръг около героите.
Капан.
Съвършеният капан.
Кели закуцука на несъразмерните си крака. Червеникавата й коса падаше по раменете като миниатюрна версия на Флегетон. Парцаливите й дрехи на мажоретка бяха омацани с петна с цвят на ръжда. Пърси бе сигурен, че не са от кетчуп. Кели го загледа с блестящите си червени очи и оголи зъби.
— Пърси Джаксън — изгука тя, — но това е просто невероятно! Дори не трябва да се връщам в света на смъртните, за да те унищожа!
XV. Пърси
Пърси добре знаеше колко опасна може да бъде Кели от предишната им среща в Лабиринта. Въпреки несъразмерните си крака тя бе много бърза, само да поиска. Бе избегнала с лекота тромавите му удари с меча и щеше да отхапе главата му, стига Анабет да не я бе промушила изотзад.
А сега имаше още четири като нея.
— Освен това и Анабет е тук! — Кели избухна в хрипкав кикот. — И нея я помня. Твърде добре даже.
Кели докосна гърдите си, от които се бе показал върхът на кинжала, когато Анабет я бе промушила в гръб.
— Какво става, дъще на Атина? Май ножчето го няма. Срамота. Щях да те заколя с него.
Пърси се опита да измисли нещо. С Анабет бяха оцелели в много битки рамо до рамо, но сега нито един от двамата не беше във форма. Анабет беше невъоръжена. Враговете бяха повече. Нямаше къде да се скрият. И от никъде не се задаваше помощ.
Пърси се изкуши да извика госпожа О’Лиъри, адската му хрътка, която умееше да пътува през сенките. Но дори да го чуеше, можеше ли да се появи в Тартара? Чудовищата идваха тук след като умрат. Ако я извикаше, можеше да я убие или да я превърне отново в свирепо чудовище.
Не… не можеше да постъпи така с кучето си.
Което означаваше, че трябва да се оправят без чужда помощ. Ако обаче стигнеха до битка, щяха да загубят. Затова реши да прибегне до любимата стратегия на Анабет — протакането.
— Сигурно се чудиш какво търсим в Тартара?
— Всъщност не — изкикоти се Кели, — просто искам да те убия.
Това щеше да е краят, но тогава се намеси и Анабет.
— Много лошо — каза тя, — защото нямате представа какво става в света на смъртните.