Момиче на пружина

Карма.

Върна се без бързане при разпиляното съдържание на инспектираните товарни контейнери, бършеше чело и дишаше тежко, изморен от спринта. Махна на хората си да се хващат отново на работа.

— Там! Онези отзад! Разбийте ги! И един сандък да не остане непроверен.

Митническите инспектори тръгнаха към него. Джайде разрови с върха на мачетето си съдържанието на друг счупен сандък. Като кучета бяха това митничарите. Не можеше да се отърве човек от тях, освен ако не ги нахрани. Единият се опита да го спре, когато Джайде замахна да разбие поредния контейнер.

— Платихме ти! Ще пуснем жалба. Ще има разследване. Тук сме на международна територия!

— Вие още ли сте тук? — сопна се той.

— Платихме ти щедро за протекция!

— Повече от щедро. — Джайде го избута от пътя си. — Но аз не съм дошъл да споря. Ваше право е да възразявате. Мое право е да защитя границите на кралството и ако за тази цел трябва да нахлуя в „международната“ ви територия, така да е. — Замахна с мачетето и поредният дървен сандък от материал на „УедърОл“ се пропука с трясък.

— Прекаляваш!

— Може и така да е. Но ще трябва да пратите някой от търговското министерство да ми го каже лично. Някой много по-нависоко от вас двамцата. — Завъртя замислено мачетето. — Освен ако не искате да поспорите с мен сега, с мен и с хората ми?

Двамата митничари се сепнаха. На Джайде му се стори, че зърва бегла усмивка на лицето на Каня. Погледна я изненадано, но физиономията ѝ отново беше образ и подобие на безизразен професионализъм. Усмивката ѝ беше приятна за окото, оказа се. Джайде се зачуди дали с малко старание не би могъл да извика още една такава усмивка върху лицето на намусената си заместничка.

За жалост митническите инспектори явно преосмисляха позицията си, ако се съдеше по бързината, с която отстъпваха заднишком пред мачетето.

— Не си мисли, че можеш да ни обиждаш така и да ти се размине.

— Не си го мисля, споко. — Джайде удари още веднъж по сандъка и го разцепи на трески. — Но все пак оценявам по достойнство паричното ви дарение. — Вдигна поглед към тях. — Когато пишете жалбата си, не пропускайте да споменете изрично, че аз, Джайде Роянасукчай, съм направил това. — Ухили се отново. — Както и че сте се опитали да подкупите Тигъра на Банкок.

Хората му се разсмяха на шегата. Митничарите отстъпиха назад, изненадани от новата информация, осъзнали кой точно е той.

Джайде плъзна поглед по разрухата наоколо. Навсякъде се валяха отломки от балсов дървен материал — изключително лек и също толкова здрав, и предпочитан по тази причина за направата на товарни контейнери. Но никой не беше предвидил, че ще го млатят с мачете.

Работата тръгна бързо. Мъжете вадеха стоките и ги подреждаха на спретнати купчинки. Митничарите се мотаеха наблизо и записваха имената на неговите белоризци, докато момчетата не се ядосаха и не ги подгониха с оръжията си. Инспекторите побягнаха, после спряха и продължиха да наблюдават от безопасно разстояние. Все едно животни се дърлят за мърша, помисли си Джайде. Неговите хора се хранеха с вътрешностите на чужди земи, а лешоядите чакаха реда си, гарваните, чешърките и кучетата също се бяха наредили на опашката в очакване да опитат нещичко от трупа. Беше потискащо.