Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
В този миг пространството над огромната яма се освети.
Прашинките грейнаха и озариха „Ерос“, дъното на платото и редицата въздушни шлюзове. В ямата се появи сграда, небостъргач, огромна шестоъгълна призма, около която бяха намотани сиви пипала. Метални пипала. И започнаха да се развиват. Краищата на някои светеха. Други имаха механични ръце, клещи и дупки, от които може би изстрелваха ракети или сензори.
Бет и трима от останалите бяха в изолационната камера до стената на шлюза. Тананарийв беше отвън. Нещо голямо и ръбесто се приближаваше към тях.
— Внимавай! — успя да извика Бет. — Бързо в кораба!
Тананарийв се обърна сепнато и побягна. Зад нея контейнерът се спусна внимателно и една от стените му се отвори като рампа. Отвътре излезе заострена машина на тракторни вериги.
В слушалките ѝ прозвучаха панически викове. Бет се завъртя и видя, че дупката, която бяха прорязали във въздушния шлюз, се затваря. Викрамсингови и Лау Пин се опитваха да я заклещят с някакви неща, но така пречеха на Клиф да се върне. „Мамка му!“ Хауард Блеър все пак се опита, но след това се хвърли назад, защото подпорите се счупиха и парчетата се разлетяха във всички посоки.
Една от механичните ръце на транспортьора грабна Тананарийв от сянката на „Ерос“ и я сложи в контейнера. От големия съд се протегна по-грамадно пипало и сграбчи изолационната камера. Въздухът изсъска и мигновено изстина, а Бет усети как налягането се променя. Огледа се за начин за бягство.
Намачканата изолационна камера вече бе твърде високо. Ако скочеше, щеше да загине. Майра, Абдус и Лау Пин се държаха здраво за каквото можеха. Камерата се спусна към по-широк товарен контейнер в големия съд.
Много от стените в извънземния кораб бяха прозрачни, като дебело замъглено стъкло. Бет и останалите изпълзяха от намачканата изолационна камера тъкмо когато механичните ръце повдигаха „Ерос“. Машината беше невероятно силна.
Съдът се издигна бързо. Внезапното ускорение свали Бет на пода на товарния контейнер, гладка повърхност, покрита с издатини, толкова големи, че трябваше да ги обгърне с две ръце.
Сред общата паника се надигна гласът на Лау Пин:
— Тананарийв! Тана… По дяволите.
— Лау Пин? Къде сте?
— До една от стените. Тананарийв е в безсъзнание. Мисля, че ръката ѝ е счупена.
Ускорението намаля. Изчезна. Съдът падаше. Всички се вкопчиха кой в каквото може и зачакаха.
5.
Бет се опитваше да следи времето.
Не вярваше на часовника в скафандъра. Според него бяха минали дни.
Огледа се и усети, че ѝ прималява. В гърлото ѝ се надигна жлъчка. Насили се и преглътна. Не беше време за прилошаване.
Примигна и се огледа. Под краката ѝ се виждаше вакуумът на дълбокия космос. Отстрани се простираха плочи, колони и стени.
Външността на Купата се плъзгаше покрай тях. Тук-там виждаше работещи машини. Нямаше живи същества, само механични ръце и шлюзове в далечината. Гледката беше странна и плашеща.
Бет се движеше бавно. Тялото ѝ бе изтръпнало, сякаш върху сетивата ѝ бе наложен филтър. Бяха ѝ нужни часове да събере екипа и да свършат нещо.
Фред се окопити рано. Гледаше пейзажа и отбелязваше наблюденията си на глас. Останалите закачиха сбруите си към възможните места по стената и се погрижиха за Тананарийв. Всички се бяха отървали само със синини и натъртвания, но Тананарийв си беше счупила лакътя. Стискаше зъби и почти не говореше. Опитаха се да наместят счупеното и да шинират ръката, но резултатът беше съмнителен. Имаше и счупени ребра, но за тях нямаше какво да направят. Майра инжектира болкоуспокоителни през скафандъра и Тананарийв изстена и се отпусна.
Междувременно големият съд се движеше по дъното на Купата. Не се чуваше никакъв шум. Ускорението се появяваше без звук — двигателите може би бяха магнитни.
Бяха толкова близо до повърхността, че извивката на Купата се губеше. Различаваха шестоъгълните плочи на огледалата и малките двигатели от задната им страна. Решетката, на която бяха монтирани, не изглеждаше по-солидна от паяжина.
Пътуването им даде шанс да огледат грамадния си затвор по-подробно. В космоса проблясваха звезди. Край тях преминаваха метални плоскости.
Дълги поредици от огромни плоскости. Бяха с размерите на цели квартали и имаха гигантски оси, по които да сменят позицията си, за да накланят полираната обшивка. Самите плоскости не бяха дебели. Какво ли представляваха?
Сети се. Това бяха огледалата. Бяха видели тази зона, докато прелитаха през струята. Абдус бе казал, че те връщат светлината на звездата в кипящата точка и предизвикват струята. Явно се въртяха и накланяха, за да настройват отражението на огледалата от другата страна. Цялата конструкция приличаше на умните телескопи, за които Бет знаеше, само че не служеше за наблюдаване на междузвездното пространство, а за подкарване на собственото им слънце през космоса.