Дребната старица, която наруши всички правила

– Не е толкова сложно. Трябва само да направим нещо, за да отвлечем вниманието на охраната, а след това някой от нас ще свали една-две картини от стената и ще излезем по най-бързия начин – обясни Марта. – Почти същото като това, което вече репетирахме на рецепцията на спа центъра.

– Ние не можем да бягаме – напомни им Ана-Грета.

– Точно затова трябва да отвлечем вниманието на пазачите.

– Можем да се съблечем и да тичаме голи през музея – предложи Греблото.

– Вече си стар за това, мръсник такъв – изсумтя Ана-Грета.

– Не си права – възрази Кристина. – На нашата възраст ще предизвикаме още по-голямо внимание, ако го направим. Но аз със сигурност нямам никакво намерение да тичам гола през музея.

Марта започваше да се дразни от абсурдните им предложения и се опита да смени темата:

– Мислех си за някакъв друг начин за отвличане на вниманието...

– Чакай малко – прекъсна я Умника. – Това не е толкова просто, колкото си мислиш. Какво ще правим с охранителните камери например?

– Ще ги покрием. След това ще свалим картините и ще си излезем съвсем спокойно. Просто ще се престорим, че крадците не сме ние.

Марта отвори чантичката на кръста си и извади пакетчето с плодови дражета. Не биваше да яде сладко, но в такива моменти имаше нужда от допълнителна доза захар.

– Някой иска ли? – предложи тя и остави пакетчето на масата.

Всички поклатиха глави.

– Ще се престорим, че крадците не сме ние? – повтори Греблото, който започваше да губи търпение. – Ще трябва да ни обясниш какво искаш да кажеш с това.

– Ще сложим картините в кошницата на моята проходилка, а аз просто ще ги покрия с палтото си.

– Ще скриеш под палтото си някой огромен стар шедьовър, докато алармата не спира да пищи? – каза Греблото и подигравателно завъртя очи към тавана.

– Не бъди толкова негативен – просъска Марта.

– Ами ако някой ни попита какво правим? – каза Кристина. – Какво ще кажем?

– Няма нужда да отговаряме на всички въпроси – отвърна Марта.

– Как ще разберем кои картини са свързани с алармената система? – попита Умника.

Той вече беше започнал да мисли за различни начини да даде на късо алармата в музея.

– Според мен Рембранд и Ван Гог със сигурност имат аларма – обясни Марта. – Може би Пол Гоген също. Но Карл Ларсон сигурно няма, а неговите картини се продават скъпо в „Буковскис“.

– Аха, акционерната къща – обади се Ана-Грета, която беше много информирана. – Значи първо ще крадем скъпи картини, а след това ще се опитаме да ги продаваме в „Буковскис“? Според мен няма да стане. Веднага ще разберат, че са откраднати.

– Точно по тази причина измислих нещо друго – каза Марта. – Няма просто да откраднем картините като обикновения средностатистически престъпник. Ние ще ги отвлечем. Нищо няма да бъде унищожено, никой няма да бъде обран и няма да стане нищо непоправимо. Собственикът – в случая Националният музей – само ще трябва да ни плати няколко милиона и ще си получат картините обратно.