Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Дрейвън потисна проклятие, когато тялото му реагира инстинктивно. От малкото, което бе видял, тя имаше красив крак и нищо нямаше да му достави по-голямо удоволствие, от това да повдигне полата ѝ и да изследва цялата му дължина с устни.С език.
Стискайки зъби, той изтръгна мисълта от ума си. Нямаше повече да мисли за глезена, за пръстите на краката ѝ, за... каквото и да е.
Тя щеше да бъде пропъдена от мислите му!
Той я остави, запъти се сериозно към коня си и го възседна. Веднага, след като Саймън се метна на своя, той даде сигнал да започнат пътуването.
Емили яздеше в мълчание. Но умът ѝ препускаше през всичко, което се беше случило.
Лудост е да го дразниш. Щастливка си, че не те удуши заради поведението ти и то пред неговите мъже! Какво щеше да каже татко?
Ами, той щеше да бъде доволен след като бе натрила носа на противника му, но ако беше някой друг мъж, баща ѝ щеше да е ужасен от поведението ѝ. В действителност и тя самата беше.
Поне малко.
Но нямаше никакво съмнение, че в очите му бе пламнало възхищение, когато тя застана пред него.
А когато я докосна...
Тялото ѝ все още потрепваше от спомена. Ръцете му бяха толкова силни, сигурни и той я бе повдигнал без никакво усилие. О, беше прекрасно да бъде в ръцете му, дори за толкова кратко време.
Точно тогава тя реши окончателно. Той беше нейната роза. Макар да се беше проявил като грубиян, тя искаше да бъде неин съпруг, защото никой друг, никога не бе карал сърцето ѝ да препуска така, както той.
То препуска от страх, заспори умът ѝ.
Не, разубеждаваше се тя. Не беше страх това, което чувстваше в негово присъствие, беше нещо друго. Нещо, което не можеше съвсем да назове или определи.
Но със сигурност бе нещо, което искаше да изследва надълбоко и свободно. И щеше да го проучи.
Той може и да бе воин, който нямаше равен на себе си в битка, но тя планираше да бъде воин, който няма равен на себе си за неговото сърце. Щеше да изчисти тръните на розата и да пребори ледените погледи, за да види дали душата под тях може да бъде достигната. И ако беше така, тогава можеше да предяви претенции към него или нещо друго.
– Еп garde, топ seigneur[13] – прошепна тя, докато наблюдаваше скования му гръб. – В битката за вашата обич, несъмнено ще изляза победител.
Глава 7
За изумление на Дрейвън, те всъщност успяха да преминат през гората, преди да падне нощта. Но не стигнаха далеч. Вместо да намерят град или село, където биха могли да починат удобно през нощта, те бяха принудени да направят лагер на малка поляна.
Той предположи, че Емили ще се оплаква от условията, но вместо това тя изглежда бе възхитена от възможността за нощуване на открито.
Докато хората му подготвяха шатрата ѝ, тя обикаляше наоколо със сияеща усмивка, докато той се погрижи за конете им. Лейди Емили проявяваше интерес към всекиго и всичко.
Всъщност, той никога преди не бе мислил за това, колко сложно може да бъде вдигането на шатра, докато тя не го спомена на неговия рицар Александър.
– Впечатлена съм – каза тя на рицаря. –Много сте опитен в това. Та, вие го правите да изглежда толкова лесно.
Той усети как го пробожда ревност. Дрейвън погледна към нея подозрително и видя как се отдалечава от неговия рицар, а след това се навежда, за да откъсне самотно глухарче от земята. Мекият плат на роклята прегръщаше хълбоците ѝ и му предоставяше прекрасна гледка.
Той стисна зъби и бързо отмести поглед, но не и преди да забележи силния интерес на хората си към нея.
Смъртоносният му поглед, отправен към тях, ги върна обратно към работата.
Дори няма да забелязвате, че съм наоколо. Той се сви, когато си припомни думите ѝ. Да я игнорира щеше да бъде като да игнорира ада.
Особено след като адът бе в скута му.
– Красиво е, нали? – попита Емили, докато се приближаваше към него, държейки глухарчето в ръце.
Дрейвън се намръщи, докато разседлаваше Голиат.
– Лагерът ли?
Тя завъртя очи.
– Гората, глупчо.
Глупчо? Той? Дрейвън се намръщи още повече.
Тя му хвърли особен поглед, после се засмя.
– Какво? — попита той.
Емили погали челото и гривата на Голиат, докато той се протегна за четката. Когато Дрейвън се изправи, тя каза:
– Обзалагам се, че плашите малките деца с този страшен поглед.
Той се спря. Трябваше ли да се обиди?
Не беше съвсем сигурен. Не изглеждаше тя да иска съзнателно да го обиди и все пак, как иначе трябваше да приеме такъв коментар?