Дневници и нощници [calibre 1.22.0]

Прибрахме се на разсъмване. Изпитвах нечовешка нужда от сън, но Гертруда

имаше други планове. Съблече се по бельо и започна да ме опипва.

– Измислила съм нова игра, Уили – прошепна ми тя, докато ми пускаше език в

ухото. – Никога не съм го правила с негър, а разправят, че били много надарени. Искам

тази нощ ти да си моят негър.

– Хе-хе, как ще стане това?

– Ще те боядисам, Уили – шепнеше тя, докато ме събличаше. – Ще те боядисам

от главата до петите, ще те направя като Дрогба.

– Но от това няма да стана по-надарен!

– Ще станеш, Уили, ще станеш. Всичко е въпрос на фантазия.

И преди да успея да се възпротивя, тя извади от чантата си тубичка с фон дьо

тен и започна да ме маже. Това мазане ме възбуди и тя се разкикоти.

– Много сте нетърпеливи това, негрите!

Намаза ме и се изчукахме диво. Тя крещеше сякаш наистина кафявата боя ме е

направила два пъти по-надарен.

След секса тя остана да лежи в леглото омаломощена, а аз отидох в банята.

Погледнах се в огледалото. Не приличах на Дрогба. По-скоро приличах на един

застаряващ уморен Пеле.

Мързеше ме да се къпя и реших да си остана така с боята. Върнах се в спалнята

и се тръшнах до Гертруда.

– Спи ли ти се, Уили? – попита ме тя.

Този въпрос винаги е бил предвестник на тежък скандал.

– Спи ми се.

– Написал си отвратителна пиеса.

– Знам. Спи ми се. Утре ще говорим за това.

– Как можа да наречеш тази убийца с моето име! Опозори ме пред цял Лондон!

– О, Гери, стига глупости! В Лондон има хиляди жени на име Гертруда. Защо