Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Преди петнадесет години Съветът на десетте изпрати в Катаро адвоката Контарини, един благородник, който с красноречието си се издигнал до господар на висшия съвет и искаше да измени държавното законодателство. Той умря в Катаро след една година, от неговите съмишленици трибуналът намери за уместно да накаже само четирима или петима, а останалите да остави ненаказани. И последните започнаха от страх да изпълняват мълчаливо дълга си.
Сгромбо, когото споменах по-горе, имаше прелестна жена, която предполагам, че е още жива. Тя се казваше Корнелия Грити, бе прочута както със стройното си тяло, така и с ума си и бе запазила красотата си въпреки своите години. Когато след смъртта на недостойния си съпруг стана самостоятелна, тя внимаваше да не встъпи във втори брак, защото нейната независимост й беше скъпа. Но все пак, понеже не беше нечувствителна към любовните радости, тя изслушваше домогванията на онези свои обожатели, които намираше по вкуса си.
Към края на юли моят слуга ме събуди един понеделник на разсъмване, като ми каза, че Лаура искала да ми говори. Предчувствувайки някакво нещастие, й казах веднага да влезе. Тя ми предаде едно писмо, което гласеше следното:
„Мои мили приятелю, едно нещастие, което ми се случи вчера вечерта, ме прави неутешима, толкова повече, че съм принудена да го държа в тайна от целия манастир. Имам ужасно кръвотечение и не зная какво да направя, за да спра кръвта, защото нямам достатъчно бельо, а Лаура ми каза, че ще имам нужда от голямо количество, ако кръвотечението продължи. Не мога да се доверя никому, освен на теб и те моля да ми изпратиш толкова бельо, колкото ти е възможно. Разбираш, че трябваше да се доверя на Лаура, понеже само тя може да влиза и излиза по всяко време при мен. Ако умра, скъпи ми съпруже, то целият манастир ще узнае от какво съм умряла, но аз мисля за теб и треперя. Какво ще правиш ти в твоята скръб. Ах, сърце мое, колко жалко!“
Обличайки се набързо, разпитвах Лаура. Тя ми каза съвсем открито, че има преждевременно раждане и че трябва да действуваме с най-голяма предпазливост, за да пощадим името на моята приятелка. Но тя не се нуждаела от нищо друго, освен от достатъчно количество бельо, иначе нямало нищо особено. Това бяха обикновени изрази и те съвсем не намалиха страха, който изпитвах. Отидох с Лаура у един евреин, от когото купих голямо количество чаршафи и двеста носни кърпички, след като поставих всичко това в един голям денк, отпътувах заедно с нея за Мурано. По пътя писах с молив на приятелката си да се довери напълно на Лаура, уверих я, че не ще напусна Мурано, докато не разбера, че се намира вън от опасност. Преди да слезем, Лаура ми каза, че е добре да се скрия у тях, за да не бъда забелязан. По всяко друго време това би било все едно да се пусне вълкът сред стадото. Остави ме сам в една бедна стаичка в партера, сложи по тялото си толкова бельо, колкото можеше да скрие и след това побърза при болната, която не бе виждала от предишната вечер. Надявах се, че тя ще я намери вън от опасност и копнеех за момента, когато щеше да ми донесе това известие.
Тя се забави цял един час, най-сетне се върна с тъжно лице и ми каза, че моята бедна приятелка загубила много кръв през нощта и лежала много слаба в леглото и ние трябва да измолим божията милост за нея, защото ако кръвотечението не спре скоро, тя в никакъв случай не би преживяла още двадесет и четири часа.
Когато видях бельото, което тя извади изпод полата си, се отдръпнах ужасен и помислих, че умирам. Същинска касапница. Лаура мислеше, че ще ме утеши, като ми каза, че мога да бъда сигурен, че тайната няма да бъде издадена.
— Ах, какво ме интересува това! — извиках аз, — ако спаси живота си, нека целият свят узнае, че ми е жена!
В друг момент би трябвало да се разсмея на глупавата забележка на Лаура, но в тази тъжна минута нямах силата, а също и желанието за това.
— Милата болна се засмя — каза тя, — когато прочете вашето писмо. Увери ме, че щом сте толкова близо до нея, тя нямало да умре.
Тези думи ми подействуваха добре. Колко малко е необходимо, за да се утеши един човек или да се облекчат болките му!
— Когато калугерките се хранят — продължи Лаура, аз ще отида отново при нея и ще взема толкова бельо, колкото мога да нося, а това тук ще изпера.
— Тя имала ли е посещения?