Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Въпреки това калугерката, която ми пишеше, можеше да бъде красивата приятелка на моята малка жена, но можеше да бъде и някоя съвсем друга. Тази възможност ме постави в известно затруднение. Най-сетне сметнах, че можех да й пиша следното, без да се изложа:
„Отговарям ви на френски, госпожо, и се надявам, че писмото ми ще притежава яснотата и точността, за които вие ми давате пример.
Работата е извънредно интересна и като се вземат предвид обстоятелствата, ми се струва много важна. Понеже трябва да отговоря, без да зная кому отговарям, то разберете, уважаема, че би трябвало да съм един глупак, ако не се страхувах от измама и, че следователно, трябва да внимавам.
Ако е вярно, че перото, което ми пишете било ръководено от една почтена дама, която ми отдава справедливост, като предполага и в мен същите благородни помисли, които има самата тя, то надявам се тя ще се съгласи, че не мога да й отговоря другояче, отколкото имам чест да сторя това тук.
Ако вие, уважаема, сте ме сметнали достоен за честта да се запозная с вас лично, макар че сте могли да съдите за мен само по външния ми вид, то се считам задължен да ви се подчиня, макар и само за да можете да съзнаете заблуждението си, в случай че съм ви дал неволно повод за такова.
От трите пътя, които бяхте така добра да ми предложите, се осмелявам да избера само първия и даже с ограничението, което вашият проницателен ум ми е оказал, ще придружа една дама, която не ме познава и следователно не може да ме представи, до вашата стая за разговори.
Не съдете много строго, уважаема, за особените причини, които ме принуждават да не се назова, и приемете моето обещание под честна дума, че ще узная името ви само за да ви направя чест. Ако намирате за уместно да се обърнете към мен, аз ще ви отговоря само с най-дълбоко уважение. Позволете ми тая надежда, че ще дойдете до решетката сама и ми позволете да ви кажа между впрочем, че съм венецианец и свой собствен господар в пълния смисъл на думата. Ако не избирам едно от двете предложения, които би трябвало да ми харесат повече, отколкото първото — защото за мен те означават една безкрайна чест — то това се дължи, позволете ми да повторя, единствено само на това, че се страхувам да не бъда подигран. Но и тези две възможности не са загубени, щом вие ме познавате и аз съм ви видял. Моля ви да вярвате в откровеността ми и да мерите нетърпението ми с вашето. Утре ще получа вашия отговор по същия начин и на същото място.“
Отидох на уреченото място, намерих любовната пратеница, дадох й моето писмо и една цехина и й казах, че на следващия ден ще бъда отново там, за да получа отговора. Отидох навреме и я намерих. Щом ме видя, тя дойде към мен и ми даде цехината, която й бях подарил и едно писмо, като ме помоли да го прочета и да й кажа дали трябва да чака за отговор. Отдалечих се, за да прочета писмото, което гласеше следното:
„Вярвам, господине, че не съм се излъгала в никое отношение. Отвращавам се като вас от лъжата, когато тя може да има важни последици, но я считам само за шега, когато тя не може да навреди никому. От моите три предложения вие избрахте онова, което прави най-голяма чест на ума ви. Уважавам причините, които са ви въздържали да се назовете и пиша на графиня С. тук приложеното писмо, което ви моля да прочетете. Желаете ли, моля, да го запечатите, преди да й го предадете? Тя ще бъде известена предварително за него чрез друго писмо. Идете при нея, когато ви е удобно, тя ще ви определи часа и вие ще я придружите дотук в нейната гондола. Графинята не ще ви зададе никакъв въпрос и вие нямате нужда да й давате никакво обяснение. За представяне не става и дума, но тъй като вие ще узнаете по този повод моето име, то можете след това да дойдете маскиран и да попитате за мен. Кажете да ме повикат в стаята за разговори от името на графинята. По такъв начин нашето запознанство ще бъде направено, без да си налагате някаква принуда и без да губите време от нощта. Заповядах на слугинята да чака вашия отговор, в случай че графинята не би ви била приятна, защото може би сте й познат. Ако моят избор ви хареса, кажете на момичето, няма нужда да ми отговаряте.“
Тъй като бях сигурен, че графиня С. не ме познаваше, казах на момичето, че няма да отговаря на господарката й и тя си отиде.
Писъмцето, което моята калугерка пишеше на графинята и което аз трябваше да предам гласеше: