Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Намерих го заедно с госпожа Ч. и след като го поздравих за освобождаването му, го попитах какво има да ми съобщи.
— Зная положително — каза ми той, — че сестра ми е в един манастир и бих могъл да ви кажа името на този манастир, щом се върна във Венеция.
Престорих се, че не зная нищо и му казах:
— Много ще ви бъда задължен.
Но тази новина бе само предлог, за да ме накара да го посетя, а неговото голямо усърдие имаше по-друга причина, отколкото желанието да ми услужи.
— Продадох — каза той, — срещу петнадесет хиляди дуката моя договор за доставка на провизии за три години. Човекът, с когото сключих тази сделка, издействува освобождаването ми от затвора за дългове, като поръчителствува за мен и освен това ми даде предплата от шест хиляди гулдена в четири менителници.
Той ми показа книжата, които бяха заверени с един подпис, който не познавах, но който той обяви за солиден и след това продължи:
— Искам да купя във Виченца копринени платове за шест хиляди гулдена и ще платя на фабрикантите с тези менителници. Сигурен съм, че ще мога да продам бързо платовете с печалба десет на сто. Елате с нас, ще ви дам платовете за двеста цехини и по такъв начин ще имате покритие за поръчителството, което бяхте така добър да дадете за пръстена ми. В двадесет и четири часа всичко ще бъде уредено.
Историята не бе по моя вкус, но се заслепих от желанието да добия покритие на сумата, за която бях поръчителствувал, защото предвиждах, че рано или късно трябваше да я платя. Ако не отида с тях, мислех си аз, той ще продаде платовете с двадесет и пет процента загуба, и аз не ще получа нищо. Обещах му да отида. Той ми показа различни препоръчителни писма до първите фирми във Венеция и ние се уговорихме да отпътуваме на следната сутрин много рано.
На разсъмване бях в „Звездата“. Пристигна една кола с четири коня, а съдържателят дойде със сметката и П. Ч. ме помоли да я платя. Сметката възлизаше на пет цехини, в които влизаха четирите, които съдържателят бе платил за колата, с която те бяха пристигнали от Фусине. Видях, че ме мамят, но се престорих на равнодушен и платих. Хитрецът беше отпътувал от Венеция без нито един хелер.
След три часа пристигнахме във Виченца, където отседнахме в „Шапката“. Господин П. Ч. поръча изтънчен обяд и след това ме остави сам с дамата си, за да потърси своите фабриканти.
Когато останахме насаме с нея, тя започна да ме укорява с любезен тон.
— Обичам ви от осемнадесет години — каза тя, — тъй като ви видях за пръв път в Генуа, когато бяхме на девет години.
Наистина не си спомнях за това, но то бе вярно. Тя беше дъщеря на един антиквар, приятел на господин Гримани, който ме бе настанил у лошата славонка. Трябваше неволно да се засмея, защото си спомних, че майка й ме бе обичала.
След малко дойдоха прислужници от различни магазини и донесоха платове, при вида на които лицето на госпожа Ч. се проясни. За по-малко от два часа цялата стая се изпълни с тях и П. Ч. се върна с двама търговци, които бе поканил на обяд. Госпожа Ч. блестеше с любезни закачки, яденето се донесе и се лееха превъзходни вина. След обяд бяха донесени още стоки. П. Ч. се споразумя с господата относно цените. Но той поиска още стоки и те му обещаха, че ще ги получи на следния ден, макар да е празник.
На смрачаване дойдоха графовете, понеже във Виченца всеки благородник е граф. П. Ч. им беше оставил своите препоръчителни писма. Имаше един Бело, един Сесо, един Тренто — всички много любезни господа. Те ни поканиха в казиното на благородниците и там Ч. блестеше с прелестите и кокетството си. След като прекарахме два часа, П. Ч. покани всички присъствуващи господа на вечеря. На богато наредената трапеза цареше голямо веселие. Всичко това ми беше много отегчително и поради това не бях любезен, затова никой не размени нито дума с мен. Оставих веселата компания на масата, станах и отидох да си легна. На сутринта слязох на закуска. Стаята беше претъпкана със стоки и ми се струваше невъзможно П. Ч. да може да ги плати със своите шест хиляди гулдена. Той ми каза, че цялата сделка шест хиляди уредил на следващия ден и че сме били поканени на бал, в който щели да вземат участие всички благородници.
Фабрикантите, с които бе сключил сделка, дойдоха да се хранят у нас и трапезата бе отново уредена с най-голямо прахосничество.
Отидохме на бала, но не след дълго се разсърдих сериозно, защото всички гости говореха с Ч. и с П. Ч., който дрънкаше всевъзможни глупости, а когато аз си отварях устата, се правеха, че не ме чуват. Поканих една дама за менует, тя танцуваше с мен, но постоянно гледаше ту наляво, ту надясно и ме поставяше в ролята на някакво чучело. Започна се контратанц и те се наредиха така, че аз бях изключен. Ако бях в добро настроение, не бих позволил подобно отнасяне. Но сега й хвърлих само един поглед, пълен с презрение и предпочетох да напусна бала. Не разбирах какъв повод биха могли да имат благородниците от Виченца да се отнасят с мен по такъв начин. Може би ме пренебрегваха, защото в препоръчителните писма на П. Ч. не се споменаваше моето име, но те би трябвало да познават поне обикновените правила на учтивостта.