Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Показах се търпелив, тъй като на следната сутрин и без това щяхме да си заминем.
В понеделник уморената от бала двойка спа до обяд, след ядене господин П. Ч. излезе, за да плати избраните от него платове.
Във вторник трябваше да отпътуваме и аз копнеех, въздишайки за този миг с някакво мрачно предчувствие. Графовете, които П. Ч. беше поканил, бяха възхитени от неговата любовница и дойдоха на вечеря, но аз избягнах да седна с тях на масата.
Във вторник сутринта ми съобщиха, че закуската е сложена, и понеже закъснях малко, келнерът дойде още веднъж и ми каза, че моята съпруга ме молела да побързам. При думата съпруга залепих на дангалака силна плесница, в яда си го преследвах с ритници по цялата стълба. Силно разгневен, се втурнах в стаята, където ме очакваха и попитах П. Ч. кой нехранимайко ме е препоръчал в гостоприемницата за съпруг на уважаемата госпожа. Той ми отговори, че не знаел нищо, но в същия миг влезе съдържателят с голям нож в ръка и ме попита ядосано, защо съм изхвърлил келнера му надолу по стълбите. Извадих бързо един пистолет, насочих го към него и му заповядах да ми каже, кой ме е препоръчал в гостоприемницата за съпруг на дамата. Съдържателят отговори:
— Сам господин капитан П. Ч. ни каза да запишем така в книгата за чужденците.
Едва чул това, сграбчих безсрамника за яката и го блъснах в стената, ако съдържателят не бе застанал помежду ни, бих му смазал черепа с дръжката на пистолета. Красавицата се престори, че пада в несвяст — дами от нейната категория имат под ръка винаги сълзи и припадъци, мизерният П. Ч. викаше непрестанно:
— Това не е вярно! Това не е вярно!
Съдържателят изтича навън и донесе своята книга за чужденците, тикна я с яростен поглед под носа на подлеца и го покани да каже още веднъж, че не е диктувал сам П. Ч., императорски капитан и госпожа и господин Казанова. Хлапакът отговори, че го е разбрал криво, след което съдържателят го удари с книгата по лицето така силно, че той политна съвсем замаян към стената.
Когато видях, че мизерният страхливец допуска подобно унизително отнасяне, без да помисли, че носеше шпага, аз излязох, като помолих съдържателя да ми доведе една карета с два коня за Падуа. Почервенял от срам и побеснял от гняв, се качих в стаята си, разбирайки твърде късно огромната грешка, която бях направил, като се поведох с един нехранимайко.
Опаковах с възможната бързина ръчните си куфари. Тъкмо исках да изляза, когато в стаята ми влезе Ч.
— Излезте — казах й аз, — в яда си бих могъл да забравя уважението, което дължа на вашия пол.
Проливайки сълзи, тя се отпусна на един стол и ме замоли горещо да й простя, уверяваше ме, че била невинна, защото не присъствувала, когато хитрецът дал сведенията си. Дойде и жената на съдържателя и потвърди това. Моят гняв се изрази в думи, а и скоро видях да идва поръчаната от мен кола с два добри коня. Повиках съдържателя, за да му платя моята част от сметката, но той ми отговори, че понеже нищо не съм поръчвал, не съм му дължал нищо. Докато говорехме, дойде граф Бело.
— Държа бас, господин графе, че вие сте повярвали, че дамата тук е моя жена?
— Това е известно на целия град.
— Как? Гръм и мълнии! И вие сте могли да вярвате в това, макар да знаете, че живея сам в тази стая и макар да сте видели как завчера вечерта напуснах сам бала и как вчера не се храних с вас, а оставих дамата сама между всички господа?
— Има такива удобни съпрузи.
— Мисля, че нямам вид на такъв и ако вие не разбирате от честни мъже, елате с мен, ще ви го докажа!
Графът се спусна бързо по стълбата и напусна гостоприемницата. Нещастната Ч. бе полузадавена от сълзи, аз я съжалих, защото женските сълзи са оръжие, на което никога през живота си не съм могъл да противостоя. Размислих, че не би било добре, ако си отида, без да платя нещо, защото биха могли да се шегуват поради вдигнатия от мен шум и да ме заподозрат, че съм съучастник в измамата. Затова заповядах на съдържателя да ми донесе сметката, исках да платя половината. Той отиде да я донесе. Внезапно, проливайки сълзи, госпожа Ч. се хвърли в краката ми и извика, че ако я изоставя, щяла да бъде загубена, защото нямала никакви пари, а също и никакви вещи, които би могла да заложи.