Приключенията на Казанова

Завърнах се в Падуа, където обаче останах само толкова, колкото бе нужно, за да взема пръстена си и да се нахраня с господин Де Брагадино, който няколко дни по-късно се върна във Венеция.

Пратеницата от манастира ми донесе в ранен утринен час моето писмо, прочетох го жадно, то беше нежно, но не съдържаше нищо ново. В отговора си описах на моята приятелка всичките подробности на отвратителната шега, която нейният брат — нехранимайко ми бе изиграл, същевременно й съобщих, че пръстенът е готов и описах тайното му устройство.

Следвайки дадените ми от моята Ч.Ч. указания, отидох една сутрин до едно място, откъдето можех да видя майка й да влиза в църквата. Влязох непосредствено след нея, коленичих до нея и й казах, че трябва непременно да й говоря. Тя ме последва в кръстообразния свод.

След като се опитах да й вдъхна смелост, като я уверих, че принадлежа с ненарушима вярност на нейната дъщеря, попитах я, дали ще я посети наскоро.

— В неделя — отговори ми тя — възнамерявам да прегърна моето мило дете, ще й разкажа за вас и това ще я зарадва много, но за мое голямо огорчение аз не смея да ви кажа къде е тя.

— Съвсем не искам да ми казвате, добра майко. Позволете ми само да ви помоля да й предадете този пръстен. Той носи образа на нейната светица-покровителка и вие трябва да й напомните да го носи винаги на пръста си, трябва само да й се моли всеки ден, понеже без нейната помощ няма да стане никога моя жена. Кажете й също, че аз от своя страна ще се обръщам всеки ден към свети Якоб, като казвам по едно кредо208.

Възхитена от моите набожни чувства и от вероятността да може да внуши на дъщеря си този нов набожен мироглед, добрата жена обеща да изпълни всичките ми желания. Сбогувах се, като я помолих да предаде на дъщеря си за дребни нужди десет цехини, които й дадох. Тя взе парите, но ми обясни също, че мъжът й се грижел дъщеря й да не чувствува никога нужда.

Писмото, което моето момиче ми писа следващата сряда, бе преизпълнено с най-нежните и най-живите чувства. „Щом остана сама, — пишеше тя, — вземам веднага иглата и светицата се обръща, за да предостави на страстните ми целувки милите черти на съществото, което е всичко за мен. Непрестанно те целувам, дори и някоя калугерка да ме изненада, защото, когато дойде съвсем близо до мен, нужно е само да спусна капака и моята добра светица закрива всичко. Калугерките са възхитени от моята набожност и от моето доверие в покровителството на светлата ми патронка, която, както те казват, ми приличала напълно“. Това бе едно създадено само по фантазия красиво лице, но моята мила малка жена беше толкова красива, че красотата винаги й приличаше. Тя ми каза, че калугерката, при която учела френски език, й предложиха петдесет цехини за пръстена, но само заради приликата на образа със светицата, а не от любов към нейната покровителка, защото с последната тя се подигравала, като й прочитала историята на нейния живот. Благодареше ми за десетте цехини, които й бях пратил, понеже майка й ги предала в присъствието на няколко калугерки. Доставяло й удоволствие да прави малки подаръци на пансионерките и сега се видяла в положение да може да задоволи тази си склонност. „Моята майка — пишеше тя още — ми говори с най-голямо признание за твоята набожност. Тя е съвсем възхитена от нея. Моля те, не ми говори повече за моя недостоен брат.“