Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
След като бях спечелил чрез моя побратим Кроче в Падуа пет хиляди цехини, последвах съвета на господин Де Брагадино и наех едно казино, където държах фараонова банка на обща сметка с един матадор, който ме пазеше от лукавите атаки на известни силни аристократи, срещу чиято тирания един обикновен жител на моя роден град нямаше никога право.
Когато в деня на всички светии през 1753 година, след изслушване на литургията, исках да се кача в една гондола, за да се върна във Венеция, видях една жена от типа на Лаура, която при минаването си край мен ме погледна и пусна едно писмо. Вдигнах го и забелязах, че жената продължи спокойно пътя си, когато видя писмото в ръцете ми. Писмото бе без адрес, а печатът изобразяваше една примка. Скочих бързо в гондолата и щом се отдалечих, счупих печата й прочетох следното:
„Една калугерка, която от три и половина месеца насам ви вижда всеки празник в тяхната църква, желае да се запознае с вас. Една брошура, която сте загубили, която случайно е попаднала в нея, й дава повод да допусне, че говорите френски. Все пак, ако предпочитате да й отговорите на италиански, можете да сторите това, понеже за нея са от значение преди всичко яснотата и точността. Тя не ви предлага да я повикате в стаята за разговори, защото желае да я видите, преди да говорите с нея, затова тя ще ви определи една дама, която да придружите до стаята за разговори. Тази дама не ще ви познава и следователно не ще има нужда да ви представи, ако случайно бихте пожелали да останете непознат.
Ако мислите, че този начин на запознаване не е подходящ, то калугерката ще ви назове едно казино в Мурано, където ще я намерите сама в седем часа вечерта в определен от вас ден. Вие можете да останете при нея на вечеря или да си отидете след четвърт час, ако сте зает другаде.
Или предпочитате да й дадете вечеря във Венеция? Определете ден, час и място, където тя трябва да дойде и вие ще я видите да слиза маскирана от една гондола, само че трябва да бъдете маскиран и да стоите сам на брега с фенер в ръка.
Уверена съм, че ще ми отговорите и че ще отгатнете с какво нетърпение очаква тя отговора ви, затова ви моля да го предадете утре на същата жена, от която ще получите това писмо. Ще я намерите един час преди обяд в църквата Сан Канчиано при първия олтар отдясно.
Помислете, че аз никога не бих се решила на една стъпка, която би могла да ме представи в неблагоприятна светлина пред вас, ако не подозирах във вас благородно сърце и възвишен дух.“
Тонът на това писмо, което преписвам дословно, ме изненада повече от самото съдържание. Имах работа, но оставих всичко, за да се затворя в стаята си за отговор. Както изглеждаше, писмото беше от някоя странна личност, но същевременно намерих в него известно достойнство и чудноватост, които ме привлякоха. Дойде ми мисълта, че би могла да бъде същата калугерка, която даваше уроци на приятелката ми. Тя ми я беше описала като красива, богата, изтънчена и щедра. Моята любима жена може би беше извършила някоя непредпазливост, хиляди мисли ми минаваха през главата, но аз отхвърлях всяка, която не бе благоприятна за разкриващата се пред мен възможност. Впрочем, моята приятелка ми бе писала, че калугерката, която й давала уроци по френски, била не единствената, която говорела този език. Съвсем не можех да допусна, че Ч.Ч. не би ми казала, ако е поверила на приятелката си нещо за нашата тайна.