Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
В продължение на четири или пет седмици тя пишеше в писмата си само за света Катерина. Пишеше, че треперела от страх всеки път, когато трябвало да я повери на тайнственото любопитство на някоя стара сестра от манастира, която държала пръстена на разстояние два пръста пред очите си, за да може да го види по-добре с очилата си и непрекъснато разглеждала емайла. „Треперя да не би случайно да натисне върху едва видимото копче! Защото какво бих правила, ако моята светица предложи внезапно на погледа й едно божествено, но съвсем неприличащо на светец лице? Кажи ми, как би трябвало да се държа в подобен случай?“
Един месец след повторното затваряне на П. Ч. търговецът, при когото бях поръчителствувал за пръстена ми показа моя подпис. Споразумях се с него и той ме остави на спокойствие, след като му заплатих двадесет цехини и му предоставих изключителните претенции върху изискуемостта на дълга. Недостойният П. Ч. ме отегчаваше непрекъснато от затвора със своите плачевни умолителни писма.
Кроче беше във Венеция и вдигаше голям шум около себе си. Построи си голяма къща, даваше добри угощения и държеше една фараонова банка, в която глупците изпразваха кесиите си. Тъй като предвиждах какво ще се случи рано или късно, не бях стъпил в къщата му, но когато се срещнехме някъде, ние се отнасяхме един с друг като добри приятели. Неговата жена доби момченце и той ме помоли да го кръстя. Не смятах, че мога да му откажа това, но след кръщенето и вечерята не стъпих повече в къщата на моя кум и сторих добре. Невинаги съм постъпвал така добре.
Глава седемнадесета
Моят побратим направи във Венеция отлични гешефти и понеже беше любезен и принадлежеше към така нареченото добро общество, би могъл да продължава още дълго време по същия начин, ако се беше ограничил само с играта. Държавните инквизитори бяха много заети и те не си поставиха за задача да възпрепятствуват глупците да се разпореждат с имуществата си, глупавите — да станат разумни, а мошениците — да не измамват глупавите. Но Кроче бе подтикнат от един съвсем изключителен повод, който не му правеше чест, без разлика дали бе действувал с юношеска необмисленост, или от нравствена поквара.
Един благороден венецианец, благородник по рождение, но много неблагороден в нравствено отношение — някой си Сгромбо от семейство Грити, се влюбил в него и Кроче, било че искаше да се пошегува, било че споделяше вкуса му, не се показа жесток към него. За нещастие те не спазваха въздържанието, което благоприличието изисква и скандалът стана така явен, че правителството се видя принудено да изпрати на моя Кроче покана да напусне веднага града и да опита щастието си някъде другаде.
Скоро след това безчестният Сгомбро прелъстил и своите двама сина. За негово нещастие докарал по-младия до необходимостта да потърси помощ при един лекар. Ниската постъпка стана известна и бедното дете призна, че нямало смелостта да прояви непослушание спрямо своя създател. Намериха с право, че подобна подчиненост не спада към задълженията, които един син има към баща си и държавните инквизитори изпратиха отвратителния баща в цитаделата на Катаро209, където той умря след едногодишно затворничество.
Смъртоносното действие на въздуха, който се диша в Катаро, е така известно, че същият налага такова наказание само на такива престъпници, които не се осмелява да осъди публично на смърт, защото се страхува, че един публичен процес би възбудил твърде голям шум.
209
Катаро, укрепен град на Далматинското крайбрежие, в дъното на Катарския залив. От 1420 до 1797 г. е принадлежал на Венецианската република. — Б.пр.