Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— О, естествено, целият манастир. Но никой не подозира.
— Но при голямата горещина тя може да има само една лека покривка и многото носни кърпи, които заемат толкова място, не може да не се забележат.
— Няма защо да се страхувате от това, понеже тя е седнала в леглото.
— Какво яде?
— Нищо, защото не бива да яде.
Скоро след това Лаура си отиде, а и аз също. Потърсих един лекар, при когото загубих време и пари, за да ми напише една дълга рецепта, която не можех да използувам, понеже по такъв начин работата би се узнала веднага от целия манастир, а даже и от целия свят, понеже тайните на калугерките проникват бързо през стените на манастира. Освен това лекарят на манастира би бил може би първият, който от жажда за отмъщение би разгласил тайната.
Върнах се тъжен в моята бедна стая у Лаура и половин час по-късно пратеницата дойде със сълзи на очи и ми предаде едно почти нечетливо писмо:
„Нямам вече сили да ти пиша, защото ставам все по-слаба, загубвам всичката си кръв и започвам да вярвам, че страданието ми е неизлечимо. Предоставям се на божията воля и му благодари за това, че честта ми не се намира в опасност. Не тъжи много! Единствената ми утеха е, че зная, че си така близо до мен. Ах, ако бих могла да те видя само за миг, бих умряла доволна.“
Видът на една дузина кърпички, които Лаура ми показа, ме накара да потреперя. Добрата жена мислеше, че ме утешава, като ми казва, че толкова кърпи биха могли да се напоят само с една-единствена бутилка кръв. Но душата ми не бе настроена да вярва на подобни уверения. Бях в отчаяние и си отправях най-ужасни укори, че съм причинил смъртта на невинното момиче. Хвърлих се на леглото и останах да лежа като замаян повече от шест часа, когато Лаура се завърна от манастира с около двадесет напоени с кръв сервиети. Понеже вече бе настъпила нощта, не можеше да се отиде там чак до следната сутрин. Прекарах една ужасна нощ, без да ям, без да мога да спя, отвращавах се от себе си и отказвах грубо услугите, които ми предлагаха дъщерите на Лаура. Едва бе настъпил денят, когато дойде Лаура и ми каза с плачевно изражение, че приятелката ми няма вече кръвотечение. Аз помислих, че е умряла и извиках:
— Тя не е вече жива!
— Тя е жива, господине! Но се страхувам, че няма да преживее деня, защото е съвсем изтощена, тя почти вече няма сили да отвори очите си, а пулсът й едва се усеща.
Отдъхнах си. Чувствувах, че моят ангел бе спасен.
— Лаура — казах аз, — това известие съвсем не е лошо, стига само кръвотечението да е спряло съвсем, не е нужно нищо друго, освен да й се даде малко лека храна.
— Повикали са един лекар, той ще нареди какво трябва да й се даде, но, ако трябва да ви кажа истината — нямам голяма надежда.
— Дай ми само уверението, че е жива!
— Да, уверявам ви в това, но вие ще разберете, че тя няма да каже истината на доктора и бог знае какво ще й предпише той. Аз й пошепнах на ухото да не взима никакви лекарства и тя ме разбра.
— Ти си божествена жена! Да, ако не умре до утре от слабост, тя е спасена, природата и любовта ще я излекуват!
— Дай боже! Ще ме видите отново след обяд.
— Защо не по-рано?
— Защото стаята й ще бъде пълна с хора.
Бях съвсем слаб от изтощение, но понеже трябваше да бъда силен, за да поддържам надеждата си, казах да ми приготвят малко храна и седнах да пиша на приятелката си, за да получи писмото в момента, когато ще може да го чете. Моментите на разкаяние са много тъжни и аз бях наистина за оплакване. Чувствувах голяма нужда да видя Лаура, за да науча какво е казал докторът. Имах достатъчно основание да се смея на гадателите, но не зная откъде дойде тази слабост, та имах нужда от гаданието на доктора и преди всичко от едно благоприятно гадание.
Най-младата дъщеря на Лаура ми донесе яденето, не ми беше възможно да погълна нито хапка, но ми правеше удоволствие да гледам трите сестри как лапат моето ядене, когато ги поканих. Най-възрастната, едно много апетитно парче, не вдигна нито веднъж своите големи очи към мене, двете по-млади ми се струваха, като че ли биха могли да бъдат любезни, но се занимавах с тях само за да вникна още по-дълбоко в горчивото си разкаяние.
Лаура, която очаквах вече с най-голямо нетърпение, дойде най-после, тя ми каза, че моята любима болна лежала все още в същото състояние на пълно изтощение, нейната слабост изненадала лекаря и той не могъл да си я обясни.
— Той й предписа укрепителни и леки супи и ако може да спи, то според него ще оздравее. Докторът предписа още една пазачка да седи нощно време при нея и болната протегна ръка към мен, като че ли искаше да ме посочи. Сега ви обещавам да не я напускам, денем и нощем, освен за да ви донеса известия.