Съдбовният кораб [bg]

— И двамата сме изморени. Няма нужда да се извиняваш. — После се усмихна и му предложи: — Можеш да се върнеш обратно в леглото. Няма съществена причина, поради която и двамата да ставаме толкова рано.

Нима това трябваше да го накара да се чувства по-добре? Че тя беше склонна просто да си тръгне и да го остави да спи в леглото си? Това твърде силно му напомни за грубия начин, по който се бяха разделили в Кандило. Може би просто така Алтея Вестрит казваше довиждане на мъжете си.

— Трябва да си проспала тази част снощи. Уинтроу ни предупреди, че всички ще трябва да станем рано, за да хванем прилива и да преминем безпрепятствено. Симой е добър моряк, но искам аз самият да изкарам Парагон от този лабиринт.

— Мисля, че мога да лавирам толкова добре, колкото и ти. — Тя леко се поклати на пети, за да му отправи оскърбен поглед.

— Знам, че можеш — излая ѝ обратно. — Но това няма да е от особена полза за Парагон, щом се намираш зад руля на Вивачия — изрепчи се той.

Алтея го погледна с празен поглед. После изражението ѝ се промени. Осени я разбиране.

— О, Брашън. — Тя се изправи на крака. — Мислеше си, че днес си заминавам. На Вивачия.

— Не е ли така? — Ненавиждаше леката дрезгавост в гласа си. Погледна я начумерено, като отказваше да се надява.

Тя бавно поклати глава. Видя отблясък на загуба в очите ѝ.

— Там няма място за мен, Брашън. Вчера ми се изясни. Винаги ще я обичам, но тя е корабът на Уинтроу. Да му я отнема би било… идентично с онова, което Кайл причини на мен. Грешно.

Той напасна думите.

— Значи оставаш на Парагон?

— Да.

— И с мен?

— Така предполагах. — Тя килна глава към него. — Мислех, че и двамата искаме това. Да бъдем заедно. — Сведе поглед. — Знам, че аз го искам. Въпреки че губя живия си кораб, знам, че искам да съм с теб.

— Алтея, толкова съжалявам. — Брашън се опита да овладее изражението си. — Наистина, така е. Знам какво значеше за теб Вивачия, какво все още означава за теб.

В очите ѝ едновременно заблестяха развеселеност и раздразнение.

— Ще изглеждаш по-искрен, ако спреш да се хилиш.

— Бих, стига да можех — искрено я увери той. Тя направи три крачки и се озова в обятията му. Той я прегърна. Оставаше с него. Искаше да остане с него. Всичко щеше да е наред. За известно време просто я прегръщаше. След един продължителен момент я попита: — И ще се омъжиш за мен? В Бингтаун, в Търговската зала?

— Такъв беше планът — съгласи се тя.

— О.