Съдбовният кораб [bg]

— Е? — попита я. По лицето му се появи бледа руменина и тя осъзна, че дълго е стояла загледана в него.

Кимна в съгласие и двамата прекосиха заедно преддверието. Залата се разгърна около тях, високият ѝ таван се поддържаше от мраморни колони. Те преминаха под една арка и влязоха в балната зала. В единия ѝ край тихо свиреха музиканти — прелюдия към танците. В другия край, от издигнат трон, начело на тържеството стоеше сатрапът. Три от съветничките му седяха на столове, подредени пред подиума му. Един прислужник се грижеше за две кадилници от двете страни на сатрапа. Жълтият дим от билките го обгръщаше. Той се усмихна и любезно кимна на гостите си. Отделен подиум приютяваше леко по-скромно украсен трон за кралица Ета. Тя се изкачваше по стълбите сякаш я водеха към бесилка. Близо до нейния стол имаше друг, по-нисък, който очакваше Уинтроу.

Политически по-сложни бяха били разпорежданията с местата за нея и Рейн. Сатрап Косго неохотно се беше съгласил, че кралица Ета — като властващ монарх на отделно кралство, вероятно има позиция равна на неговата. Малта и Рейн обаче не бяха изявили кралски претенции за себе си. Малта непрестанно, но тихо изтъкваше, че Бингтаун е самостоятелен град държава, но не претендираше да е негов представител. Рейн също отказваше да признае, че Джамаилия има някаква власт над Дъждовните земи, но не беше техен посланик пред сатрапа. Те по-скоро представяха интересите на дракона Тинтаглия и вида ѝ. Очевидно не бяха кралят и кралицата на драконите, нито благородници отдалеч и вследствие на това не им се полагаха тронове или каквато и да било въздигнатост. Това, че Косго ги беше поставил на повдигнати столове върху украсен с гирлянди подиум, се дължеше колкото на желанието да ги уважи, толкова и на жаждата му да покаже новите си, екзотични съюзници. Това глождеше повече Рейн, отколкото Малта. Нейният прагматизъм беше надвил неодобрението ѝ спрямо показността. За нея нямаше значение защо сатрапът ѝ отдаваше тази отличителност; интересуваше я единствено в съзнанието на всеки благородник, който ги видеше, да изразява въздигнатото им положение. Това можеше единствено да увеличи възможностите им за преговаряне.

Беше използвала пълния капацитет на това средство. След като монополът на сатрапа върху износа на Бингтаун беше преустановен, се бяха появили много занаятчии, нетърпеливи да установят нови връзки с градовете на Търговците. Настоящата мода, която благоприятстваше екзотичната им външност, дори беше мотивирала поток от запитвания за търгуване и възможности за заселване в Дъждовните земи. Рейн им беше отговорил консервативно, като им беше напомнил, че не може да говори от името на Съвета на Дъждовниците. Няколко предприемачи и търсачи на приключения бяха предложили да заплатят високи цени, за да си запазят място на борда на Вивачия по пътя ѝ към дома. Уинтроу се беше справил с това, като беше изтъкнал, че Вивачия е флагманският кораб на Пиратските острови, а не на Дъждовните земи. Макар да осигуряваше превоз за връщането на Древните, Вивачия не беше на разположение за наемане. Той им предложи да потърсят други кораби, отправили се към Бингтаун.