Съдбовният кораб [bg]

Още един поглед в огледалото я увери, че никакви козметични опити не могат да ги накарат да изглеждат така екзотично като нея. Малта се усмихна на себе си, наслаждавайки се как светлината се движеше по люспите ѝ. Тя завъртя бавно глава от едната на другата страна.

— Чудесно — повтори. — Всички сте свободни.

— Но, милейди, чорапите и пантофките ви…

— Сама ще си ги обуя. Вървете. Или искате да повярвам, че няма млади мъже, които тази вечер нетърпеливо се надяват да бъдете освободени няколко мига по-рано?

Усмивките, срещнали нейната в огледалото, ѝ показаха, че беше отгатнала правилно. Голям бал като този създаваше въодушевление сред всички нива на сатрапския палат. В не по-малко от четири отделни бални зали щеше да има танци — за всяко ниво на аристокрацията, и Малта знаеше, че вълнението и блясъкът щяха да разпрострат празненството и в залата на прислугата. Това, че беше третото подобно празненство за по-малко от месец, не изглеждаше да помрачава ентусиазма на никого. Никой не искаше да пропусне шанса още веднъж да зърне печалната, деликатна красота на кралицата на Пиратските острови, камо ли да подмине възможността да види как двамата Древни танцуват заедно. Отскоро сдобили се с влияние съветници и благородници на Джамаилия щяха да се съберат за пореден път, за да ласкаят и възвеличават младия сатрап, който така храбро се беше отправил на приключение сред дивия свят, след което се беше върнал у дома с такива нови, възвишени съюзници. Тази вечер щеше да е последната им възможност за това. Утре тя и Рейн щяха да отплават на Вивачия с Уинтроу и кралица Ета. Утре най-накрая щяха да поемат към дома.

Малта нахлузи чорапите си, а после и малките атлазени пантофки. Докато завързваше втората, я погледна по-внимателно. Опита се да си спомни колко трагично беше било да няма нови пантофки за първия си бал. Изпита съчувствие към момичето, което беше била, макар че поклати глава заради невежеството ѝ. Взе белите дантелени ръкавици от тоалетната си масичка. Те стигаха до лактите ѝ и бяха така хитро замислени, че да позволяват на сияещата ѝ в алено люспеста кожа да прозърта загатващо през дантелата. Предния ден една от прислужниците ѝ ѝ беше казала, че сега в базара продаваха ръкавици с проблясващи добавки, които да имитират ефекта.

Малта се погледна невярващо в огледалото. Всички, всички мислеха, че е красива. Роклята ѝ беше смеска от бяло със скрити ивици от червен плат, които щяха да проблясват единствено когато Рейн я завъртеше на дансинга. Шивачката, която я беше ушила, ѝ беше казала, че идеята ѝ е дошла по време на сън с дракони. Тя постави ръце на тънката талия на роклята и се завъртя пред огледалото, като почти падна, докато се опитваше да извърти глава, за да зърне проблясъка на червеното. После, смеейки се на собствената си безразсъдност, напусна стаята.