Съдбовният кораб [bg]

— Осмеляваме се да се надяваме на противното — гладко отвърна Малта. — Несъмнено в идните дни ще се върнем към чудесата на град Джамаилия. Може би някой ден велеславният сатрап ще поеме на ново пътешествие към Бингтаун или Трехог.

— Ох, опазил ме Са! Но ако дългът ми го налага, ще го сторя. Нека не се казва, че сатрап Косго се бои от тежките условия на пътуването. — Той се приведе леко напред. Направи вял жест на раздразнение към прислужника и мъжът незабавно опресни тлеещата отвара в месинговите държачи. Пипалата на дима отново се застелиха гъсто. — И все пак вие сте решени да отплавате утре.

Рейн проговори:

— Решени? Велеславни сатрапе, по-скоро кажи задължени. Както добре знаеш, сватбените ни приготовления вече бяха отложени веднъж. Едва ли можем да разочароваме семействата си за пореден път.

— Не е нужно да остават разочаровани. Можете да се ожените утре, ако желаете, в личния ми храм на Са. Ще заповядам на сто жреци да водят церемонията и шествие ще ви понесе през улиците. Това мога да ви осигуря. Сега, ако пожелаете.

— Изключително любезно предложение, велеславни. Въпреки това се боя, че трябва да откажем. Търговските порядки изискват да бъдем венчани сред собствения ни народ, със собствените ни обичаи. Мъж с ученост, култура и пътешествия като вашите несъмнено разбира, че подобни традиции се нарушават единствено с голям риск за позицията на човек. От изключителна важност са и многото съобщения за Търговците в Бингтаун и Трехог, които ни възложихте. Те трябва да бъдат доставени без повече забавяне. Не сме забравили и вестоносните гълъби, които ни осигурихте, за да може комуникацията между градовете на Търговците, Пиратските острови и град Джамаилия да се подобри.

Малта прехапа вътрешната страна на бузата си, за да не се усмихне. Беше добре, че сатрапът не знаеше мнението на Уинтроу за „миризливите цапащи същества“, които неохотно беше приел на борда на Вивачия. Джола беше предложил пай от гълъби като разнообразие от обичайното меню, но Малта беше сигурна, че птиците ще доживеят да служат като вестоносци.

Сянка на сприхавост премина по лицето на сатрапа.

— Постигна каквото желаеше: независимост за Бингтаун и Дъждовните земи. Едва-що подписах свитъците и ти си направи планове за заминаване.

— Разбира се, велеславни. Защото не заповядахте ли също така семейство Вестрит да представлява интересите на Джамаилия там? Това е задължение, което приемам изключително насериозно.