![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Това ли е?
Хо овладя болката си и произнесе с напрегнат глас:
— Да. Много от тях са от Гвардията.
— Ние воюваме с тях — безстрастно отбеляза Наит.
— Нужни са ни.
Наит не си направи труда да пита за какво.
— Ами ти? Имаш нужда от лечител.
— Не… оправям се.
Наит доближи мъжа и огледа голата му страна. Там, под засъхващата кръв и течности, само розов белег беше останал от раната, по-лоша от пробождане с меч. Кой — какво — е този човек?
Наит помогна на мъжа да седне в тревата, а после се обърна да гледа леките пехотинци. Бяха се прикрили около разрушения кораб и стреляха по нещо на изток от купчината. Изникваха от тревата, стреляха, после отново залягаха. Те са същи степни кучета. Това е то! Степни кучета.
Той беше на път да се поздрави, когато земята под него потрепери и той се олюля. От кораба се разля извита стена от тъмносин огън, разпръсна нередовните войници и подпали тревата. Наит се просна, за да търси прикритие. Нещо се издигаше и хвърляше зловеща сянка над всичко, и той се загледа в тъмната дупка — или петно върху нощното небе — тя се събираше, потъмняваше, и сякаш се насочваше навътре.
Наит викна към зяпналите нагоре мъже и жени:
— Окопавайте се!
Кайл и Изгубените братя не напуснаха редицата си. Те останаха прави, с готови оръжия, и канците също стояха готови, с изправени копия и алебарди. Офицерите гледаха северното небе от конете си — Надзорникът беше спокоен и съсредоточен, а командирът въздишаше от скука и си четкаше туниката. Кайл също хвърляше погледи крадешком и не виждаше нищо повече от особени светлини в небето. След известно време Надзорникът Дурмис вдиша шумно през зъби, а лицето му започна да се сбръчква от притеснение. Дори лицето на командира изглеждаше разтревожено. Кайл погледна. Някакво тъмно сияние блестеше в изсветляващото небе. През него не се виждаха звезди. Достигна ги отново гръм и мостът леко се разтресе.
— Оставайте тук, ако искате — обади се Надзорникът, — но ние няма да набутаме войската си в това.
Той се обърна към командира:
— Наредете на хората да отстъпят и заемете отбранителна позиция на южния склон.
Командирът се тупна с ръкавиците по бедрото и се намръщи:
— На ваша отговорност?
— Да, на моя отговорност!
Безгрижно свиване на рамене.
— Много добре. Щом трябва.
Той вдигна ръка и даде знак. От тила прозвучаха рогове. Сред събраните на моста части се издигнаха и се развяха знаменца. Началникът отдаде чест на Мършавата и сведе глава от уважение към упорството им. Мършавата кимна с глава с изписана на лицето болка. След доста неприятности и местене командирът, Надзорникът и свитата им успяха да обърнат конете си. Пробиха си път през моста, а редиците се затваряха след тях.
Кайл дочу как Мършавата пита:
— Да вървим ли?
— Ще чакаме — отвърна К’азз.
Кокошката и Пустошта седнаха, извадиха камъни и се заеха да чистят остриетата на оръжията си. Кокошката дори си подсвиркваше някакъв напев. Кайл огледа своя меч — без петна, острието му — тънка дъга от някакво тъмножълто вещество, неметално, почти прозрачно на ръба. Той го прибра в ножницата и уви връвчиците около дългата му дръжка. Много скоро щеше да се наложи да си намери нова ножница.
Появи се Преследвача и заоглежда очукания си кръгъл шлем.
— Трудна битка. Добра работа.
— Благодаря. А сега какво?
Разузнавачът посочи на север.
— Това — трябва да направим нещо за него.
Кайл бе озадачен.
— Ти да не си маг?
Просумтяване.
— В името на Великия Мрак, не. Просто имам усет за тия работи. Семейна черта.
— И? Какво правим?
— Ние ли?
И той поклати глава. Дългата му тъмноруса коса провисваше сплъстена, оплетена и мокра от пот.
— Нищо. Това е за маговете. Те може и да имат нужда от прикритие.
Канците продължаваха да се оттеглят. Задните редици се отдръпваха с вдигнати копия и наблюдаваха внимателно как останалите вървят. Обетниците, Изгубените братя и Кайл гледаха К’азз с очакване. Меховете с вода обхождаха всички. Изведнъж на моста се появи светла точица и всички се изправиха с ръце на мечовете. Точицата се увеличи до въртящ се, светещ въртоп. От него излезе нисък, слаб човек в мръсни парцаливи одежди, с рошава къдрава коса. Кайл се усмихна, щом видя отново Опушения.