Гаснещ зрак [bg]

Все пак беше страховит звяр.

— Най-сетне!

Гласът изсъска оглушително в главата на Канин Трал и толкова го стресна, че той едва не си прехапа езика. Изруга, изплю червено и след това се изправи, надигнал брадвата с две ръце.

— Най-сетне какво, гущер?

— Стара богиня, нали? Това ще да е Килмандарос. Някои азатанаи са твърде глупави, за да са богове, освен ако, разбира се, не раждат още по-глупави деца. В който случай, е, раят зове!

— Говориш в главата ми с глас на жена. С какво име да те наричам?

Драконът вдигна муцуната си, а после разтвори широко челюсти като прозяваща се котка. Смачкана топка от мокра броня беше заседнала между два разядени кътника.

— Достоен ли си да знаеш името ми? Кучката на паяците те нарича Канин Трал. Тъй че нямаш нищо, което да ми дадеш в замяна. Аз само се пазаря, Тел Акаи. Даровете са за глупаци.

— Мога да ти дам нещо в замяна, драконе. Брадвата ми между очите ти. Име, ако обичаш, да го всеча на желязото редом до многото други, които съм убил.

— Други? Други дракони? Не мисля, и нека да сме наясно, Канин Трал, другите ти победи са перчене с плъхове, смачкани под краката. Аз закусвам със смъртни герои и сера очукано желязо преди лягане. Правя мръвки от тайсти юнаци, закуски от ловци Тел Акаи, мезе от джеларкани, Бягащи псета, теломени и джхеки.

Канин Трал отметна глава и се изсмя.

— Слушал си! Толкова, че да насъбереш имена на мнозина от обитателите на този свят! Но ние добре знаем пътя на преминаването ти, от първата поява на портата на южния бряг на Витр до тук и сега. Ако си намерил закуска-две по пътя, не е изненадващо. Но юнаци и герои? Тел Акаи и теломени? Ти, драконе, си пълен с говна.

След дълга пауза драконът каза.

— Неуважението е непрепоръчително.

— Заплаха, от която да се разтреперя! Хайде пробвай друга!

— Бих могъл да те взема в ноктите си, Канин Трал от Тел Акаи, и да разпъна душата ти над раната.

— Ела насам и ще съжалиш.

— Погледни ме в очите, Канин Трал. В тях може да видиш… предупреждение.

— Виждам само безмозъчен… — В последния момент улови отражението в огромните очни ябълки на влечугото. Изрева, завъртя се светкавично, но не навреме, когато втори дракон, понесъл се ниско над Втория храм, връхлетя отгоре му; ноктите му изтрещяха и го стиснаха.

Съществото запокити Канин Трал във въздуха и извитите му криле се издуха като платна под въздушния напор, улови го отново, ноктите пробиха люспестата броня и се забиха в плътта. Брадвата изхвърча от ръцете му.

А после драконът запокити Канин на земята и ударът прекърши десния му крак под коляното. Той зави от болка, превъртя се настрани и зяпна вбесен двата лъскави края на счупената кост, щръкнали през кожата.