Гравитационна дъга [bg]

□ □ □ □ □ □ □ □

УУУУФФФФЪЪЪЪ, Слотроп надига своя наръч палта, готов да ги хвърли и побегне, но майор Марви се усмихва лъчезарно.

— Здрасти, другарю. Идваш точно навреме за порция от Атомната Лютивка на Майор Марви! Придърпай стол и сядай, а? Я-я-ха-ха-ха! А девойчето, как й беше името… — киска се той и я опипва, докато момичето тръсва доставения от нея огромен куп с кожи, които сега заемат по-голямата част от помещението — понякога е доста приказлива. Надявам се не мислиш, че ние правим нещо незаконно, нали знаеш, във ваш’та зона и тъй нататък.

— Съвсем не, майоре, — опитва да го докара на руски акцент, но излиза като Бела Лугоши1074. Както и да е, Марви е извадил вече своя пропуск запълнен преобладаващо на ръка, с печати тук-там. Слотроп се вглежда в ръкописната кирилица и в долната част на страницата разчита подписа на Чичерин — Аха. Два-три пъти сме действали съвместно с полковник Чичерин.

— Хей, чу ли к’во е станало в Пенемюнде? Не’кви хитреци се вмъкнали там и отвлекли Скачача направо изпод носа на полковника. Да-а. Знаеш ли го Скачача? Кофти тип, казвам ти, другарю. Тоя подляр има толкова много главни в огъня, а за такива свободни предприемачи като мен и стария Гаден Чиклиц не е оставил никакво място.

Старият „Гаден“ Чиклиц, чиято майка г-жа Чиклиц го е нарекла Клейтън, се крие зад куп норкови наметки, с насочен към корема на Слотроп пистолет калибър 11 мм.

— Спокойно, приятел, той е безопасен — обажда се Марви. — Защо не донесеш още от шампанското. — Чиклиц е дебел почти колкото Марви, с очила с рогови рамки и теме лъскаво колкото лицето му. Те стоят един до друг прегърнати, двама усмихнати шишковци. — Иван, ти гледаш в 10 000 калории на ден, ето тук — сочи с палец двете шкембета и намига. — Нашият Чиклиц ще бъде Кралският Престолонаследник — и двамата се превиват от смях.