Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Какво! — извика Фуке, по-бял от кърпата, с която изтри челото си. — Вие казвате…
— Идете в кралската спалня — добави с предишното спокойствие Арамис — и дори вие, който знаете сега тайната, няма да забележите, уверявам ви, че кралското ложе се заема от затворника, а не от неговия царствен брат.
— А кралят? — промълви Фуке, ужасен от тази новина.
— Кой крал имате предвид? — попита Арамис със същия спокоен тон. — Този, който ви мрази от дън душа, или този, който благосклонно се отнася към вас?
— Този… който едва вчера…
— Който довчера беше крал? Успокойте се, той заема мястото в Бастилията, което твърде дълго бе заемала неговата жертва.
— Милостиви Боже! Кой го е завел в Бастилията?
— Аз. Похитих го миналата нощ и докато той се спускаше в мрака, неговият съперник се издигаше към светлината. Не мисля, че от това е произлязъл някакъв шум. Мълнията, щом не е придружена от гръмотевица, никога никого не пробужда. Фуке простена, сякаш поразен от невидим удар.
— И вие направихте това?
— Достатъчно ловко.
— Свалили сте краля? Вие сте го затворили в тъмница?
— Да, това направих аз.
— И е станало тук, във Во?
— Да, тук, във Во, в покоите на Морфей. Не ви ли се струва, че са построени доста предвидливо?
— И това е станало?…
— Между дванадесет и един часа след полунощ.
Фуке сякаш понечи да се нахвърли върху Арамис, но се удържа и каза глухо:
— Във Во! В моя дом!
— Да, и сега, когато Колбер не може да ви ограби, този дом е ваш повече от всякога.
— Значи това престъпление е извършено в моя дом?
— Престъпление? — възкликна учуденият прелат.
— Това потресаващо, ужасно престъпление! — продължи Фуке, като се разпалваше все повече и повече. — Престъпление, по-лошо от убийство! Престъпление, което опозорява името ми навеки и ме превръща в ужас за потомството.
— Вие, господине, бълнувате — каза неуверено Арамис, — не говорете толкова високо. Моля ви, по-тихо.
— Аз ще крещя толкова високо, че да ме чуе целият свят! Фуке се обърна към прелата и го погледна право в очите.
— Да — повтори той, — вие ме лишихте от чест, извършвайки това предателство, това злодеяние с мой гост, който спокойно е спял под моя покрив. О, тежко ми!
— Тежко на този, който под вашия покрив ви готвеше разоряване и гибел, забравихте ли това?
— Той беше мой гост! Той беше мой крал!
Арамис се изправи с разкривена уста и налети с кръв очи:
— Нима аз имам работа с безумец?
— Вие имате работа с порядъчен човек.
— Вие сте луд!
— Не, аз искам да ви попреча да доведете вашето престъпление до край. Предпочитам да умра, да ви убия със собствената си ръка, отколкото да ви позволя да ме лишите от чест.
Фуке хвана шпагата, която д’Артанян му беше върнал, и решително я извади.
Арамис смръщи вежди и бръкна в пазвата си, сякаш се канеше да извади от там оръжие. Това движение не убягна от погледа на Фуке. Благороден и прекрасен в своя великодушен порив, той захвърли шпагата, която падна до кревата, и приближавайки се до Арамис, го докосна по рамото с невъоръжена ръка.
— Господине — каза той, — сладко е да умра, без да мръдна от това място, без да виждам своя позор, и ако изпитвате поне капка приятелство към мен, убийте ме.
Арамис замря безмълвен и неподвижен.
— Вие не ми отговаряте?
Арамис отново повдигна глава и в очите му блесна надежда.
— Помислете, мосеньор — каза той, — за всичко, което ни очаква. Справедливостта е възстановена. Кралят е още жив и неговото затворничество ви спасява живота.
— Да — отвърна Фуке, — вие сте действали в мой интерес, но аз не приемам вашата услуга. Въпреки това не желая да ви погубвам. Свободно ще излезете от този дом.
Арамис сподави възмущението в разбитото си сърце.
— Аз съм гостоприемен домакин за всички — продължи Фуке с неописуемо величие, — вие няма да бъдете принесен в жертва, както и този, чиято гибел сте замислили.
— Вие, вие ще бъдете принесен в жертва. Вие! — произнесе глухо Арамис.
— Приемам думите ви като предсказание, господин Дербле, но нищо не може да ме спре. Вие ще напуснете Во, ще напуснете Франция. Давам ви четири часа, за да можете да се укриете на сигурно място.
— Четири часа! — недоверчиво и насмешливо каза Арамис.
— Давам ви честната дума на Фуке! Никой няма да ви преследва през това време. По такъв начин ще изпреварите с четири часа потерята, която кралят със сигурност ще прати подир вас.
— Четири часа! — гневно повтори Арамис.