Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Нищо не разбирате, приятелю — каза Арамис, — и отново ме прекъснахте. Помните ли на какво наблегнах в началото на нашия разговор?
— Да, на омразата на негово величество към мен, на неопределимата омраза. Но коя омраза ще устои пред заплахата от подобно разобличение?
— Подобно разобличение? Тук логиката ви изневерява. Нима допускате, че разкривайки подобна кралска тайна, аз все още бих бил жив?
— Но нали сте били при него преди десет минути!
— Дори така да е! Дори да не се е разпоредил да ме убият, той пак има време да ми затвори устата, като ме хвърли в затвора да гния вечно. Разсъждавайте логично, дявол го взел!
По тези мускетарски възклицания, по тази несдържаност на човека, който никога не си бе позволявал да се забрави, Фуке разбра до каква възбуда бе достигнал спокойният и непроницаем вански епископ. Осъзнавайки това, той потрепера.
— И после, нима щях да бъда това, което съм — Арамис се овладя, — нима щях да ви бъда истински приятел, ако знаех, че кралят и без това ви мрази, и бих предизвикал у него още по-голяма ненавист към вас! Да го окрадеш е нищо, да ухажваш любовницата му също не е кой знае какво, но да държиш в ръцете си короната и честта му! Та той по-скоро би изтръгнал със собствената си ръка сърцето от вашите гърди!
— Значи не сте му казали, че знаете тайната?
— О, бих предпочел да погълна всички отрови, към които двадесет години се е адаптирал Митридат, за да избегне смърт от отравяне.
— Какво сте направили тогава?
Арамис се разходи из стаята и след като се убеди, че са съвсем сами и че наоколо е тихо и спокойно, се върна при Фуке.
— Забравих да спомена за една особеност на тези братя. Бог ги е създал толкова подобни един на друг, че само той би съумял да ги отличи, ако застанат пред него в деня на Страшния съд. Дори собствената им майка не би могла да ги различи.
— Какво говорите! — възкликна Фуке.
— Същото благородство на чертите, същата походка, същият ръст, същият глас!
— А мислите? А умът? А познанието за живота?
— В това не са равни, господине, тъй като затворникът от Бастилията стои несравнимо по-високо от своя брат, и ако този страдалец седне на трона на Франция, тя би видяла господар, надминаващ по мъдрост и благородство всички предишни владетели!
Фуке наведе глава за миг, сякаш му беше натежала великата тайна. Приближавайки се плътно към него, Арамис рече:
— Между тези близнаци има още една съществена отлика, която най-вече ви засяга, монсеньор. Вторият не познава Колбер.
Фуке скочи бледен и развълнуван:
— Разбирам ви, предлагате да сменим сина на Людовик XIII, този, който спи сега в покоите на Морфей, с другия син на Людовик XIII, който лежи в затвора? Предлагате заговор.
Арамис се усмихна и по лицето му се мярна отблясък на зловещите му мисли.
— Да предположим.
— Но вие не сте помислили — след тягостно мълчание възрази Фуке, — не сте помислили, че един такъв политически акт ще разтърси из основи цялото кралство! Помислете, ще трябва да съберем благородниците, духовенството, третото съсловие, да свалим краля, да покрием със страшен позор гроба на Людовик XIII, да погубим живота и честта на Ана Австрийска, да погубим живота и спокойствието на една друга жена — Мария-Терезия, и за да свършим дотук, ако въобще можем да свършим…
— Не ви разбирам — хладно каза Арамис. — Във всичко казано от вас дотук не виждам нито една полезна дума.
— Как така! — извика поразеният Фуке. — Човек като вас не иска да помисли за практическата страна на този акт! Вие се задоволявате с детската радост, породена от политическа илюзия, и пренебрегвате най-важните условия за осъществяване на вашия замисъл — действителността? Възможно ли е това?
— Приятелю мой — каза Арамис със снизходителна фамилиарност, — позволете ми да ви попитам как постъпва Бог, когато желае да смени един крал с друг?
— Бог! — възкликна Фуке. — Бог дава на изпълнителя на своята воля съответно разпореждане, той хваща осъдения, прибира го и поставя на опразнения трон триумфатора. Но вие забравяте, че този изпълнител на волята Господня се нарича смърт. Боже мой, господин Дербле, нима имате намерение?…
— Кой говори за премахване на Людовик XIV? Кой ви казва да подражаваме на Господ в неговите действия? Не. Искам да кажа, че Бог върши тези неща без всякакви сътресения за държавата, без шум и без особени усилия, а хората, вдъхновени от него, успяват във всичко, за което се захванат.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, приятелю мой — продължи Арамис със същия тон, — да кажа само това: докажете ми, че при замяната на краля със затворника кралството действително е преживяло някакво сътресение и действително се е вдигнал някакъв шум.