Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Марчиали ли се казва? — попита суперинтендантът, смутен от наивната увереност на Безмо.
— Да, монсеньор, тук е записан под това име.
Фуке проникна с поглед в душата на коменданта, на знаменитата кралска тъмница. С проницателност, типична за хората, които от много години са облечени с власт, той прочете в тази душа искрено недоумение.
— Същия затворник ли господин Дербле взе със себе си преди два дни и сутринта го докара обратно? — живо попита Фуке, долавяйки същината на плана на епископа.
— Да, да, монсеньор. Ако монсеньорът е пристигнал, за да го вземе от мен, аз ще бъда безкрайно благодарен. И без това се канех да пиша по повод на този Марчиали. От сутринта съм изключително недоволен от него. Има такива припадъци на ярост, та ми се струва, че Бастилията няма да издържи и ще се срути.
— Аз действително ще ви избавя от него — заяви Фуке. — Водете ме в килията му.
— Ще ми дадете ли заповед?
— Каква заповед?
— Заповед от краля.
— Почакайте да я напиша.
— Това за мен не е достатъчно, монсеньор, нужна ми е заповед от краля.
Фуке се направи на много сърдит:
— Толкова предпазни мерки, когато става въпрос за освобождаването на този затворник! Я ми покажете заповедта, на основание на която вече сте го пускали от тук!
Безмо показа заповедта за освобождаването на Селдон.
— Селдон не е Марчиали — каза Фуке.
— Но Марчиали не е освободен, монсеньор, той е тук.
— Нали казахте, че господин Дербле го взел, а после го докарал отново?
— Не съм казвал това.
— Казахте го толкова ясно, че още чувам думите ви.
— Грешка на езика.
— Господин Дьо Безмо, внимавайте!
— Не ме е страх, монсеньор, отчетността ми е в пълен ред.
— Как смеете да ми говорите така?
— Бих казал това и пред Бога. Господин Дербле ми донесе заповед за освобождаването на шотландеца Селдон и той е свободен вече.
— Аз ви казвам, че Марчиали също е бил пуснат от Бастилията.
— Това трябва да се докаже, монсеньор.
— Дайте да го видя.
— Монсеньор, който управлява кралството, знае, че посещаването на затворници без съгласието на краля не се разрешава.
— Но господин Дербле… е влизал при затворника!
— Това също трябва да се докаже, монсеньор.
— Господин Дьо Безмо, подбирайте си думите. С господин Дербле е свършено.
— Свършено! С господин Дербле! Невероятно!
— Нали не отричате, че сте се подчинили на влиянието му?
— Аз се подчинявам, монсеньор, само на правилата на кралската служба. Аз изпълнявам дълга си. Покажете ми заповед от краля и ще влезете в килията на Марчиали.
— Послушайте, господин комендант, давам ви честната си дума, че ако ме пуснете при затворника, в същата минута ще ви връча кралска заповед.
— Покажете ми я преди това, монсеньор.
— Вижте какво, господин Дьо Безмо, ако сега не изпълните моето искане, ще наредя да арестуват вас и всички офицери под ваше командване.
— Преди да извършите това насилие, монсеньор, благоволете да си припомните — каза побледнял Безмо, — че ние се подчиняваме само на краля. Защо не искате да представите заповед от краля, за да видите този Марчиали, след като ще трябва и без друго да донесете кралска заповед? За да причините само неприятности ли на един невинен човек, какъвто е вашият покорен слуга? Обърнете милостиво внимание на това, че ме плашите до смърт, монсеньор, аз треперя и още малко ще припадна.
— Ще затреперите още повече, господин Дьо Безмо, когато се върна тук с тридесет оръдия и десет хиляди войници.
— Боже мой, сега вече монсеньорът си губи ума!
— Когато събера против вас и вашите проклети кули целият парижки народ, ще разбия вратите и ще накарам да ви обесят на ъгловата кула!
— Монсеньор, монсеньор, за Бога!
— Давам ви за размисъл десет минути — каза Фуке със спокоен глас. — Ето, аз сядам в това кресло и чакам. Ако след десет минути продължавате да упорствате, ще изляза от тук. Можете колкото си искате да ме смятате за луд, но ще видите докъде ще ви докара вашият инат.
Безмо тропна в отчаяние с крак, но не отвърна нищо. Виждайки това, Фуке грабна перо и хартия от масата и написа:
„Заповед до господин старея на търговското съсловие да събере гражданското опълчение и да тръгне към Бастилията, за да се постави в услуга на Негово величество краля.“
Безмо сви рамене и Фуке отново взе перото. Този път написа: „Заповед до принц Конде и херцог Дьо Булъон — да застанат начело на швейцарците и гвардията и да тръгнат към Бастилията, за да се поставят в услуга на Негово величество краля…“ Безмо започна да размишлява. Фуке продължи да пише: „Заповед до всички войници, граждани и благородници да заловят и да задържат, където и да се намират, кавалера Дербле, вански епископ, и неговите съучастници, към които принадлежи на първо място господин Дьо Безмо, комендант на Бастилията, заподозрян в измяна, метеж и оскърбление на Негово величество…“