Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Да, и ще бъдете такъв, докато искате това.
— Но каква необичайна власт сте получили над волята на негово величество, та го заставяте да изпълнява вашите желания!? Трудно е да се повярва това.
— Така ще кажат всички.
— Дербле, в името на нашата близост и приятелство, в името на всичко, което ви е най-скъпо, кажете ми, умолявам ви! По какъв начин успяхте да спечелите доверието на Людовик XIV? Знам, че той не ви обичаше.
— Но сега ще ме обича — каза Арамис, като натърти на думата „обича“.
— Нещо особено ли се е случило между вас? Може би е тайна, която може да влияе върху привързаността на негово величество?
— Вие сте най-умният човек, монсеньор, отгатнахте. Действително открих тайна, която може да повлияе върху привързаността на краля на Франция.
— Ясно — каза Фуке, като искаше да подчертае своята сдържаност на възпитан човек, който не иска да разпитва.
— Сам ще прецените — продължи Арамис — и ще ми кажете дали греша.
— Слушам ви, щом сте толкова добър да я разкриете пред мен. Само че забележете, приятелю, не аз ви предизвиквам към откровеност.
Арамис за миг се замисли.
— Не говорете нищо! — възкликна Фуке. — Още не е късно!
— Помните несъмнено — започна епископът, като наведе очи, — обстоятелствата около раждането на Людовик XIV. Нищо особено ли не се чу за това раждане?
— Нищо освен това, че кралят не е син на Людовик XIII.
— Това не е съществено нито за вас, нито за френското кралство. Всеки, който има законен баща, е негов син, гласи френският закон.
— Това е вярно. И все пак е доста съществено по въпроса за чистотата на кръвта.
— Това е второстепенен въпрос. Значи не сте чули нищо особено. Тук започва и моята тайна. Вместо един, кралицата е родила двама сина близнаци, на които е подобавало да станат гордост за майката и надежда за Франция. Но слабостта на краля и суеверието му са го накарали да се опасява да не би между синовете му, които имат равни права върху престола, да възникне разпра и той се е избавил от единия. Двамата братя пораснали: единият на трона… и вие сте негов министър, а другият — в мрак и самота.
— И ТОЙ…
— … е мой приятел.
— Боже мой! Какво чувам? Какво е направил този обезправен принц?
— По-добре питайте какво е станало с него. Той е бил отгледан на село. После затворен в Бастилията. Единият е бил най-щастлив между смъртните, а другият — най-нещастен между нещастните. Майка му Ана Австрийска знае абсолютно всичко. Кралят не знае нищо.
— Толкова по-добре — кимна Фуке.
Изглежда тази реакция направи на Арамис силно впечатление. Той погледна с безпокойство събеседника си.
— Извинете, прекъснах ви — каза Фуке.
— Значи, както ви казах — продължи Арамис, — бедният принц беше най-нещастният измежду хората, когато Бог, който се грижи за всички свои чеда, му се притече на помощ. И двамата по рождение са имали право да бъдат крале. Нали сте съгласен?
— Безусловно. Близнаците — това е един човек с две лица…
— Приятно ми е, че го казва такъв опитен и познаващ законите човек като вас. Значи потвърждавате, че двамата имат еднакви права. И Бог изпраща на унижения отмъстител, или ако щете, подкрепа. Царстващият крал се оказа узурпатор… Съгласен ли сте, че спокойното и егоистично ползване на наследство, от което в най-добрия случай имаш право на половината, се нарича узурпация?
— Да, узурпация. Това е точната дума.
— Тогава продължавам. Бог е пожелал узурпаторът да има за пръв министър човек с голям талант и велико сърце — освен великия ум.
— Добре! Добре! Разбирам, вие сте разчитали на мен, за да поправим злото, причинено на нещастния брат на Людовик XIV. Не сте сгрешили. Аз ще помогна. Благодаря ви, Дербле!
— Не, не е съвсем така. Но вие не ме оставяте да завърша — безстрастно каза Арамис. — Царстващият крал намразва господин Фуке, своя пръв министър и тази омраза, подхранена от интриги, към които монархът има слабост, започва да заплашва състоянието, свободата, а може би и живота на господин Фуке. Но Бог го е изпратил за спасение на принца и с помощта на верен приятел, който знае държавната тайна, който е намерил сили да разкрие истината, след като я е пазил двадесет години, ще извърши предначертаното.
— Не продължавайте — извика Фуке, обхванат от благородни мисли. — Разбирам и отгатвам всичко. Вие сте отишли при краля, когато сте научили за арестуването ми, молили сте го, но той не е поискал да ви изслуша. Тогава вие сте го заплашили, че ще издадете тайната, и той, ужасен, се е съгласил на това, което преди ви е отказвал. Разбирам! Вие държите краля в ръцете си!