Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
След като Сорилея и останалите неохотно заключиха, че единственото, от което се нуждае Ранд, е почивка, те си тръгнаха, като се разпоредиха да си я получи, а Мин отново се настани удобно в скута му.
— Те си говорят в сънищата? — каза тя и поклати глава. — Струва ми се просто невъзможно, като в някоя приказка. — Намръщи се и челото й се набръчка. — На колко години според теб е Сорилея? А и тази Колинда. Видях… Не. Не, то няма нищо общо с теб. Сигурно жегата ми се отразява. Когато знам, винаги го знам. От жегата ще да е. — Лукава светлинна проблесна в очите й и тя бавно се наведе към него, издавайки устни като за целувка. — Ако ги направиш така — измърмори тя, когато те почти се допряха до неговите, — може да помогне. — В последното имаше късчета, които прозвучаха почти като „Петел в клонака“. Той го разбра едва след миг, когато очите й вече бяха изпълнили полезрението му, и когато го разбра, лицето му трябваше да е представлявало голяма гледка, защото тя рухна на гърдите му със смях.
Скоро след това пристигна бележка от Койрен, която се интересуваше за здравето му, пожелаваше му да не се е разболял и го питаше дали би могла да дойде да го види с две от Сестрите си; предлагаше му Церителство, стига да желае. Луз Терин се размърда, сякаш събуден от сън, докато Ранд четеше, но глухото му недоволно ломотене не можеше и да се сравни с гнева му в Кемлин и той като че ли отново заспа, когато Ранд заряза краткото писмо.
Това беше в рязък контраст с поведението на Мерана. И му напомни същевременно, че нищо не можеше да се случи в Слънчевия палат до пладне, без Койрен да го е научила до залез слънце, ако не и по-рано. Той изпрати обратно учтиви благодарности за добрите й пожелания и не по-малко учтив отказ. Станал или не от леглото си, все още се чувстваше изморен, а искаше да е с ума си, когато се изправеше пред Айез Седай. Това бе част от причината.
В същия отговор Ранд също така покани Гавин да го посети. С брата на Елейн се беше срещал само веднъж, но го харесваше. Гавин обаче така и не дойде, нито му отговори. Ранд стигна до тъжното заключение, че Гавин е повярвал на слуховете за майка си. Това едва ли беше нещо, за което просто можеш да помолиш един човек да престане да го вярва. Настроението му толкова помръкна, че дори Мин се отказа от опитите си да го развесели.
Три дни по-късно от Койрен пристигна нова молба, също толкова вежлива, както и след още три, но и за двете той си намери някакви извинения. Отчасти това беше заради Аланна. Усещането за нея все още беше далечно и смътно, но с всеки час тя идваше все по-близо към него. Това никак не го учудваше — беше сигурен, че Мерана ще избере Аланна за една от шестте. Нямаше никакво намерение да допусне Аланна на повече от една миля до себе си, а да се видят — в никакъв случай, но беше казал, че ще ги постави на равна нога с Койрен, и смяташе да го направи. Така че Койрен трябваше да почака известно време. Освен това той така или иначе беше зает.
Замисленото като кратко посещение в школата в някогашния замък на Бартанес се оказа не толкова кратко. Идриен Терени за пореден път го очакваше пред портата, за да му покаже всевъзможни изобретения и открития, често непонятни, както и дюкяните, където бяха изложени за продан различни нови плугове, брани и жътварки, но трудното беше с Херид Фел. Или може би с Мин. Мислите на Фел както обикновено блуждаеха и езикът му блуждаеше заедно с тях, и той определено беше забравил, че Мин е с тях. Много пъти забрави за нея. Но всеки път, когато Ранд го насочеше по същество, Фел я забелязваше сякаш за пръв път и много се стряскаше. Непрекъснато й се извиняваше заради недопушената си лула, която все така забравяше да си запали, непрекъснато изтупваше пепелта от шкембето си и постоянно приглаждаше рядката си побеляла коса. На Мин това, изглежда, й доставяше удоволствие, макар че защо трябваше да й доставя удоволствие компанията на човек, който непрекъснато забравя за нея, Ранд не можеше дори да си представи. Тя дори целуна Фел по темето, когато двамата с Ранд станаха да си вървят, от което Фел зяпна като ударен с боздуган. Всичко това не помогна особено на Ранд да разбере какво точно бе отгадал Фел за Печатите на затвора на Тъмния или за Последната битка.
На следващия ден се получи бележка върху откъснато ъгълче от пергамент.
Вяра и ред дават сила. Трябва да почистиш отломки преди да строиш. Ще обясня когато пак те видя. Момичето не води. Прекалено е хубаво.
Беше надраскано много припряно и подписът бе сбутан в крайчеца, и Ранд нищо не разбра. Когато обаче се опита отново да намери Фел, оказа се, че той бил казал на Идриен, че отново се бил почувствал млад и отивал на риба. Посред тази суша? Ранд се зачуди дали старецът най-сетне не е изгубил ума си. На Мин бележката определено й се стори забавна — попита го дали може да я задържи и той на няколко пъти я улови да се хили над нея.