Спомен за светлина

Следващата атака на Демандред беше струя въздух, която отхвърли Логаин назад към лавата. Той отчаяно запреде Вода, за да я охлади. Падна на педя от изригналата пара, която опърли кожата му, но беше охладил парата достатъчно, за да покрие с кора течащия отдолу поток разтопена скала. Затаи дъх и се хвърли настрани, щом още няколко мълнии разбиха на прах скалната твърд, на която беше допреди миг.

Мълниите разбиха кората и капки нажежена лава плиснаха към него и обгориха ръцете и лицето му. Той изкрещя и в гнева си запреде мълния, за да порази врага си.

Дух, Земя и Огън прерязаха сплитовете му във въздуха. Демандред просто беше _силен_. Ша-ангреалът в ръката му беше невероятен.

Следващият блясък на мълния заслепи Логаин и го отхвърли назад. Той падна върху някакви скали и острите ръбове се врязаха в кожата му.

- Силен си - каза Демандред. Логаин едва чу думите му. Ушите му… този тътен… - Но не си Луз Терин.

Логаин изръмжа, запреде през сълзите на болка и запокити мълния към Демандред. Двоен сплит. Първата мълния бе посечена във въздуха, но втората удари в целта.

Но… какво беше това? Нов сплит, непознат за Логаин. Мълнията порази Демандред, но изчезна засмукана в земята под него. Толкова прост сплит от Въздух и Земя, но я обезсили напълно.

Щит се заби между него и Извора. Логаин видя оформящия се в ръцете на Демандред белфир, изръмжа, грабна някакъв камък и го запокити по Демандред.

За негова изненада камъкът улучи, раздра кожата и принуди врага му да залитне. Отстъпникът беше могъщ, но все пак можеше да греши като простосмъртните хора. Никога не съсредоточавай цялото си внимание върху Единствената сила, каквото и да твърдеше Таим. И в този миг на разсейване щитът между Логаин и Извора изчезна.

Той се превъртя настрани и започна два сплита. Единият беше щит, който нямаше да използва. Другият бе портал. Изборът на страхливеца.

Демандред изръмжа, вдигна ръка към лицето си и изпердаши със Силата. Реши да унищожи първо щита, видял в него по-големия риск. Порталът се отвори, Логаин се претърколи през него и го затвори. Рухна от другата страна, с опърлена плът, с кънтящи уши и почти заслепен.

Надигна се с усилие, озовал се отново в лагера, където го чакаха Габрел и другите. Воят, излязъл от гърлото му, беше изпълнен с гняв.

Тревогата на Габрел го достигна през връзката. Истинска тревога. За него. Не можеше да повярва! Светлина!

- Тихо - каза му тя, коленичила до него. - Глупак такъв! Какво си направил?

- Провалих се - изпъшка той. Атаките на Демандред със Силата закънтяха отново в далечината, Отстъпникът ревеше проклятията си към Луз Терин. - Изцери ме.

- Няма да опитваш повече, нали? Не искам да те Изцеря само да те пусна отново да…

- Няма - изхриптя Логаин. Болката беше ужасна, но бледнееше пред унижението. - Няма, Габрел. Престани да се съмняваш в думата ми. Той е твърде силен.

- Някои от тези изгаряния са много лоши, Логаин. Тези дупки в кожата ти… не знам дали ще мога да ги Изцеря напълно. Ще ти останат белези.

- Голяма работа! - изръмжа той. Сигурно бяха от капките лава, плиснали по ръцете и едната страна на лицето му.