Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Но не всички са загинали! — възкликна Флорънс. — Някои са се спасили?… Само един човек ли?
— На борда на този злочест кораб — продължи капитанът, стана от стола и стисна ръката си в юмрук с удивително решителен и тържествуващ вид — се намирало едно момче, едно храбро момче… така ми казаха… което от малко обичало да чете и да говори за смели подвизи при корабокрушение… аз самият съм го чувал, аз самият съм го чувал… и той си спомнил за тях в бедствения час и не загубил своето мъжество и бодрост, когато най-неустрашимите сърца и най-изпитаните моряци паднали духом. Той бил храбър не защото нямал на брега близки, които да обича, а защото бил такъв по природа. Аз съм забелязвал това в чертите на лицето му, когато бе съвсем малко дете — да, много пъти! — но тогава си мислех, че е просто благообразност!
— И спасил ли се е? — извика Флорънс. — Спасил ли се е?
— Това храбро момче… — продължи капитанът — гледай мен, хубавице! Не се извръщай…
На Флорънс едва й стигнаха силите да отвърне:
— Защо?
— Защото там няма нищо, скъпа — рече капитанът. — Не се страхувай, хубавице! Не се страхувай заради Уол’р, който бе скъп на всички ни! Та същото това момче — рече капитанът — работило заедно с храбреците, ободрявало малодушните и нито веднъж не се оплакало и като че от нищо не се бояло и поддържало духа у всички моряци и им внушавало такова уважение към себе си, сякаш било адмирал — та това момче заедно с втория помощник и един матрос оцелели единствено от всички живи същества на борда… те се привързали към отломки на разбития кораб и се носили по бурното море.
— Спасили ли са се? — извика Флорънс.
— Много дни и нощи наред те се носили из безбрежното море — продължаваше капитанът, — докато най-сетне… не, не гледай натам, хубавице!… се показал кораб и с божията милост били прибрани на борда. Двама живи и един умрял.
— Кой от тях умрял? — извика Флорънс.
— Не момчето, за което говоря — отвърна капитанът.
— Слава богу! О, слава богу!
— Амин! — бързо рече капитанът. — Не се страхувай! Почакай още минутка, моя малка лейди! Горе главата!… На борда на този кораб те се отправили на дълго плаване насред океана (защото нямало къде да се приземят) и по време на това плаване матросът, който бил привързан заедно с него, умрял. Той обаче останал жив и…
Без да съзнава какво върши, капитанът отряза една филия хляб, забоде я на куката си (която често му служеше за препичане на хляб) и я поднесе към огъня. Загледан с развълнувано лице зад гърба на Флорънс, той не забеляза как филията пламна и се овъгли.
— Останал жив — повтори Флорънс — и… какво?
— И се върнал у дома на този кораб — рече капитанът, като продължаваше да гледа в същата посока — и… не се страхувай, хубавице… и се приземил. И една сутрин, знаейки, че приятелите му го считат за удавен, той предпазливо се приближил до вратата на своя дом, но се отклонил от курса си, когато чул неочакван…
— Неочакван лай на куче! — бързо извика Флорънс.
— Да — гръмко отвърна капитанът. — Дръж се здраво, скъпа! По-смело! Не се обръщай още! Гледай там! На стената!
Върху стената до нея падаше нечия сянка. Флорънс се сепна, извърна се и изпищя пронизително, когато видя зад себе си Уолтър Гей!
Тя си помисли за него единствено като за брат, брат, спасил се от смъртта, брат, оцелял след корабокрушение и завърнал се при нея, и се втурна в обятията му. В целия свят той бе едничката й надежда, утеха, спасение и закрила. „Погрижи се за Уолтър, аз обичах Уолтър!“ Скъпият спомен за гласа, произнесъл жално тези думи, потрепна в душата й подобно музика в нощта. „О, добре дошъл, Уолтър! Добре дошъл за радост на изтерзаната душа!“ Тя чувствуваше как тези думи напират у нея, но не можеше да ги произнесе и продължаваше да го държи невинно в прегръдките си.