Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Разказах му случката, той се съгласи с мен и така ругаеше като големец, че всички затрепериха от страх. Съдържателят на пощата беше изчезнал, дойде обаче жена му и заповяда да ме обслужат. Между другото Кроче ми каза, че правя добре, като се връщам в Падуа, тъй като там се носел слух, че съм отпътувал по висша заповед. Обещах му да го посетя през следващата седмица. За четири вечери той беше спечелил от игра десет хиляди цехини, от които аз получих половината. Изплатих бързо дълговете си и освободих всички заложени ценни предмети. Мошеникът ми беше донесъл щастие и нещастието, което дотогава ме следваше по петите, изчезна веднага.
Пристигнах благополучно в Падуа и пощальонът, който може би от страх ме бе возил отлично, остана доволен от мен. Наградих го богато, защото исках да живея в мир с подобни хора. Моите трима приятели бяха извънредно зарадвани от пристигането ми, защото бързото ми отпътуване ги беше обезпокоило. Разбира се, господин Де Брагадино не се беше загрижил, защото ден преди заминаването си му бях предал моята касета. Неговите двама приятели обаче бяха повярвали на носещия се в града слух, че подестът изпратил и на мен заповед да напусна града. Те не бяха и помислили, че срещу мен като венециански гражданин не можеше да се приложи подобна принудителна мярка.
Бях уморен, но вместо да си легна в леглото, се наконтих и отидох немаскиран в операта. Казах на моите приятели, че трябва да се покажа, за да накажа лошите езици. Дьо ла Хей обаче не пропусна да отбележи:
— Радвам се извънредно много, ако всичко, което се говори, не е вярно, но сам вие сте виновен, защото прибързаното ви отпътуване даде добър материал за предположения.
— И за клевети…
— Възможно е, но публиката иска да знае всичко и това, което не може да отгатне, тя го измисля.
— А глупаци и зложелатели проявяват усърдие да разпространяват тези измислици.
— Все пак установено е, че сте искали да застреляте пощальона. И това ли е клевета?
— Най-голямата от всички! Вярвате ли, че една сигурна ръка би могла да не улучи един човек на разстояние колкото една ръка?
— На това, разбира се, трудно може да се повярва, но поне е сигурно, че конят е мъртъв и че вие ще го заплатите.
— Не. Не съм длъжен да го заплатя дори и да беше ваш, тъй като пощальонът яздеше пред мен. Вие знаете толкова много — не ви ли е известно това предписание на пощите? Освен това бързах, защото бях обещал на една красива жена да закусвам на другия ден с нея, а известно ви е, че подобно обещание не бива да не се удържи.
Господин Дьо ла Хей изглеждаше малко обиден от твърде хапливата ирония, с която водех този разговор. Но той бе още по-дълбоко засегнат, когато извадих от джоба си фишек цехини и му върнах сумата, която ми бе заел във Виена. Никога човек не е толкова остроумен, както когато има добре натъпкана кесия в джоба, тогава се намира тъй лесно точната дума. Господин Де Брагадино намери, че явяването ми немаскиран в операта е много правилно.
Когато се явих в партера, всички направиха учудени лица и множество хора ме поздравиха, може би искрено, може би не. След първия балет отидох в игралната зала и в пет раздавания на картите спечелих петстотин цехини.
Полумъртъв от глад и умора, си отидох вкъщи, за да се похваля с победата си пред тримата приятели. Приятелят Бавоа, който тъкмо беше там, използва случая да ме помоли да му заема петдесет цехини, които никога не ми върна. Но, за да бъда справедлив, трябва да кажа, че никога не съм му ги искал.
Мисълта ми беше заета постоянно с моята любима Ч.Ч. и аз прекарах целия следващ ден, като накарах един сръчен пиемонтски художник, който тогава се бе спрял в Падуа и по-късно спечели много пари във Венеция, да ме нарисува в миниатюра. Когато портретът бе завършен, той ми нарисува в същата величина една красива Света Катерина, а един опитен златар от Венеция ми направи великолепен пръстен. В рамката се виждаше само светицата, но една почти незабележима синя точка върху бялата емайлена основа бе свързана с пружина, която откриваше моя портрет, щом се натиснеше с върха на игла върху точката.
В петък ми предадоха едно писъмце в момента, когато ставахме от масата. За голяма моя изненада познах почерка на П. Ч. Съобщаваше ми да го потърся в гостоприемница „Звезда“, имал да ми съобщи нещо, което щяло да ме заинтересува. Тъй като помислих, че би могло да бъде нещо, което се отнася до сестра му, отидох веднага.