Зовът на барабана [bg]

Не можех да се накарам да унищожа това. Досега; когато вече трябваше да убия своята плът и кръв.

Как? Трябваше да стане оперативно. Доктор Роулинг явно не беше правил подобни процедури; нямаше „лъжица“ за кюретаж, нито тънките инструменти за разтваряне на шийката на матката. Можех да се справя обаче. Една от иглите за плетене от слонова кост, с притъпен връх; скалпелът — извит леко, а смъртоносният му ръб притъпен за деликатната — но не по-малко смъртоносна — работа по изстъргването.

Кога? Сега. Тя вече беше в третия месец; ако щях да го правя, трябваше да стане възможно най-скоро. А и не можех да стоя в една стая с Джейми, докато въпросът не бъде уреден, и да усещам не само моята, но и неговата агония.

Бриана бе завела Лизи в къщата на Фъргъс. Лизи щеше да остане там да помага на Марсали, която трябваше да се оправя с дестилерията, с малкия Джърмейн и с животните, за които Фъргъс не можеше да се грижи с една ръка. Това бе ужасно бреме за осемнайсетгодишно момиче, но тя се справяше, с упоритост и стил. Лизи можеше поне да помага в домакинството и да се занимава с малкото дяволче, за да може майка му да си почива от време на време.

Бриана щеше да се върне преди вечеря. Иън беше на лов с Роло. Джейми… знаех, че няма да се прибере скоро. Щеше да остане малко сам.

Дали сега моментът беше подходящ да я попитам, обаче… след като бе видяла ангелското личице на Джърмейн? Макар че като са замислех, близостта с двегодишно момченце вероятно бе най-подходящият нагледен урок за опасностите на майчинството.

Леко ми олекна от този опит за хумор и се обърнах, като се увих с наметалото срещу силния вятър. Докато слизах по хълма, видях коня на Бриана в кошарата; беше се прибрала. И със свит от ужас стомах, аз тръгнах да я изправя пред трудния избор.