![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
По-късно той написал дълъг трактат на тази тема, озаглавен Относително Изоставянето от Бога. Наложило се да бъде публикуван в Англия и това е една от първите книги не само забранени, но и официално изгорени в Бостън. Нямало желаещи да слушат за всичките му там Изоставени, за множеството пренебрегвани от Бога, когато Той избира малцина заслужаващи спасение според Него. Уилям привеждал доводи за светостта на тези „неподлежащи на спасение души“, без които не би имало избраници. Със сигурност Избраниците били вбесени от неговите аргументи. А и по-лошото тепърва следвало. Уилям смятал, че каквото е Иисус за Избраниците, същото е и Юда Искариотски за Изоставените. Всяко нещо в Мирозданието има своето равностойно и противоположно съответствие. От къде на къде Иисус ще бъде изключение? и как можем да изпитваме към него нещо друго, освен ужас пред лицето на противоестественото, на нечовешкото? Е, ако той е син человечески и ако това, което изпитваме не е ужас, а любов, значи трябва да обичаме и Юда също. Нали? Незнайно остава как Уилям е избегнал изгарянето на кладата за ерес. Изглежда е имал връзки. Накрая бил изгонен от Колонията на Масачузетския залив — известно време мислел да отиде на Роуд Айланд, но по-късно решил, че и антиномистите1071 не му харесват. Затова най-после отплавал обратно в Старата Англия, не толкова защото бил изпаднал в немилост, а просто бил завладян от униние, и там починал сред спомените за сините хълмове и зелените царевични полета, за срещите и разговорите с индианците на тютюн и хашиш, за младите жени със запретнати престилки в стаите на горния етаж с техните красиви лица и разпилени коси на подовите дъски, докато долу в обора конете хвърлят къчове и пияниците крещят, за тръгването в ранна утрин, когато гърбовете на неговото стадо блещукат като перли, за дългия, каменист и удивителен път към Бостън, за дъжда над река Кънектикът, за сумтящите пожелания за лека нощ от стотици приготвящи се за сън прасета сред изгряващите на небето звезди и високата още топла от слънцето трева…
Могъл ли е Уилям да бъде това разклонение на пътя, по което Америка така и не е тръгнала, единствената отправна точка, от която тя е скочила в грешната посока? Да предположим, че Слотропианската ерес е разполагала с време, за да укрепне и процъфти? По-малко на брой престъпления са щели да бъдат извършени в името на Иисус, щяло ли е да има повече милосърдие в името на Юда Искариотски? На Тайрън Слотроп му се струва, че може да има път назад — вероятно онзи анархист, който бе срещнал в Цюрих е бил прав, навярно за определен период докато всички огради са повалени, всички пътища са еднакво добри, цялото пространство на Зоната е разчистено, противоположностите са неутрализирани, и някъде дълбоко в нейната пустош има една-единствена координатна система, от която да изхождаме, без избраници и без изоставени, дори без националност, която да я провали… Такива мислени пейзажи се разкриват в главата на Слотроп, докато върви по следите на Лудвиг. Без посока ли се носи или го водят? Точно сега единственият управляващ лост в картинката е проклетата лемингка. Ако изобщо съществува. Момчето показва на Слотроп снимките, които държи в портфейла си: Урсула, блестящи срамежливи очички, наднича изпод купчина зелеви листа… Урсула в клетка украсена с огромна лента и печат със свастика, първа награда на организиран от Хитлерюгенд1072 конкурс за домашни любимци… Урсула и семейната котка, на подовите плочки, внимателно се наблюдават… Урсула, с увиснали надолу предни лапи и сънени очички, се подава от джоба на хитлерюгендската униформа на Лудвиг. На снимките все някоя част от нея е разфокусирана, прекалено бърза е била за блендата на фотоапарата. Макар да е бил наясно, още когато тя е била бебе, как неизбежно свършват лемингите, Лудвиг все пак винаги я е обичал. Навярно е мислел, че любовта може да спре изпълнението на предначертаното.
1071
Антиномия (от старогръцки: αντι — против, срещу и νoμoς — закон; букв. — „противозаконие“, „противопоставяне на два закона“) — противоречие между две взаимно изключващи се гледни точки или принципи, които са еднакво убедително доказуеми по логичен път. В християнството антиномист е човек, който вярва, че християните са освободени по Божия милост от задължението да спазват нравствените закони. — Б.пр.
1072
Hitlerjugend (нем.) — „Хитлерова младеж“ е частично паравоенната младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия, просъществувала от 1922 до 1945 година. — Б.пр.