Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Когато спуснаха моста, през рова премина хладната въздишка на вятъра. Теон потръпна от допира му. „От студа е, нищо повече — каза си той. — Не треперя от страх. Дори смелите мъже може да потръпнат от студ.“ И подкара в зъбите на вятъра, под решетката и по моста. Външните порти се люшнаха да му отворят път. Когато мина под стените, с гърба си усети как го гледат двете момчета с празните кухини на мястото на очите си.

Сир Родрик чакаше отвън, яхнал дорест кон. До него на високия прът в ръката на Клей Кервин плющеше вълчището на Старк. Бяха сами на площада, макар че Теон видя стрелци по покривите на близките къщи, копиеносци вдясно и редица конни рицари вляво, под знамето с морския старец и тризъбеца на дома Мандърли. „Всички те искат смъртта ми.“ Някои бяха момчета, с които беше пил, беше хвърлял зарове, дори беше гонил слугинчета с тях, но това нямаше да го спаси, ако им паднеше в ръцете.

— Сир Родрик. — Теон дръпна юздите и спря. — Съжалявам, че трябва да се срещнем като врагове.

— Моето съжаление е, че трябва да почакам преди да те обеся. — Старият рицар се изплю в разкаляната земя. — Теон Обърни плащ.

— Аз съм Грейджой от Пайк — напомни му Теон. — Плащът, с който баща ми ме е загърнал, носи кракен, а не вълчище.

— Десет години беше повереник на Старк.

— Заложник и пленник го наричам аз.

— Тогава лорд Едард трябваше да те държи прикован към стената на тъмницата си. Но той те издигна сред собствените си синове, милите момчета, които ти закла, и за мой вечен срам аз те научих на бойния занаят. Де да бях забил меч в корема ти, вместо да ти го сложа в ръката.

— Излязох за преговори, а не за да търпя оскърбленията ти. Кажи каквото имаш да ми кажеш, старче. Какво искаш от мен?

— Две неща — каза старецът. — Зимен хребет и твоя живот. Заповядай на хората си да отворят портите и да оставят оръжието. Онези, които не са убивали деца, ще могат да си отидат свободно, но ти ще бъдеш задържан за справедливостта на крал Роб. Дано боговете те съжалят, когато се върне.

— Роб никога повече няма да види Зимен хребет — закани се Теон. — Той ще си счупи врата при Рова на Кайлин, както се е прекършвала всяка южна армия от хиляда години. А ние сега държим севера, сир.

— Държите само три замъка — отвърна сир Родрик, — а този смятам да ти го взема, Обърни плащ.

Теон премълча последното.

— Ето моите условия. До залез-слънце да сте се пръснали. Тези, които се закълнат във васална вярност на Бейлон Грейджой като на свой крал и на мен като на принц на Зимен хребет, ще им се потвърдят правата и имуществата им няма да пострадат. Онези, които се опълчат, ще бъдат унищожени.

Младият Кервин го изгледа невярващо.

— Ти полудял ли си, Грейджой?

Сир Родрик поклати глава.

— Това е само суета, момко. Боя се, че Теон винаги е имал твърде високо мнение за себе си. — Старецът изпъна пръст към него. — Не си въобразявай, че ще чакам Роб да си пробие пътя през Шията, за да се справи с такива като теб. Имам близо хиляда души… а ако приказките са верни, твоите са по-малко от петдесет.