Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Отворете портите за нашите приятели. — Може би тази нощ Теон щеше да спи без страх какво ще му донесат сънищата.

Мъжете на Дредфорт преминаха над рова и през вътрешните порти. Теон слезе с Лорен Черния и майстер Лувин да ги срещне в двора. На няколко пики се вееха светлочервени флагове.

— Колко хора загубихте? — попита Теон, щом Червения шлем слезе.

— Двайсет или трийсет. — Светлината на факлите проблясваше по очуканото забрало. Шлемът и предпазителят на гърлото му бяха с формата на човешко лице и рамене, без кожа и кърваво, с отворена уста в безмълвен рев на предсмъртна болка.

— Сир Родрик ви превъзхождаше петима срещу един.

— Да, но ни мислеше за приятели. Обичайната грешка. Когато старият глупак ми подаде ръка, му я резнах до лакътя. После му показах лицето си. — Мъжът смъкна шлема си с две ръце.

— Смрад! — възкликна Теон. „Как е могъл един слуга да си намери такива скъпи доспехи?“

Мъжът срещу него се засмя.

— Онзи нещастник е мъртъв. — Пристъпи към него. — Заради момичето. Ако не беше бягала толкова бързо, конят му нямаше да окуцее и щяхме да се измъкнем и двамата. Дадох му своя, когато видях конниците на склона. Вече свършвах с нея, а той обичаше да ги оправя след мен, докато са още топли. Наложи се да го смъкна от нея и да му натикам дрехите си в ръцете — ботушите от телешка кожа и кадифения жакет, сребърния колан и дори самуреното наметало. Карай към Дредфорт, казах му, и доведи помощ, ако можеш. Вземи моя кон, той е по-бърз, ето, сложи пръстена, който ми даде баща ми, за да разберат, че аз те пращам. Беше се научил да не задава въпроси. Когато го улучиха в гърба, вече се бях намазал с мръсотиите на момичето и се бях облякъл в дрипите му. Пак можеше да ме обесят, но друг шанс не виждах. — Изтри уста с опакото на ръката си. — А сега, скъпи ми принце, беше ми обещал жена, ако доведа двеста мъже. Е, доведох ти три пъти повече, при това не някакви новобранци от селата, а целия гарнизон на баща ми.

Теон беше дал думата си. Нямаше място за клинчене. „Плати му с плът, а после ще се справиш и с него.“

— Харраг — извика той, — иди в кучкарника и доведи Пала за…

— Рамзи. — На пълните му устни се появи усмивка, но не и в тези светли, много светли очи. — Сняг, така ме наричаше жена ми преди да си изяде пръстите, но аз се казвам Болтън. — Усмивката му се изкриви. — Значи за добрата служба ми предлагаш една кучкарка, така ли стана?

В гласа му имаше някакъв тон, който не се хареса на Теон, нито му хареса наглостта, с която го гледаха мъжете на Дредфорт.

— Нали ти обещах нея.

— Тя мирише на кучешки лайна. Не, лошите миризми ми омръзнаха, честно. Мисля да взема оная, дето топли твоето легло. Как й викаше? Кира?

— Полудял ли си? — отвърна ядосан Теон. — Ще заповядам да те…