![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Този ден бяха помазани близо шестстотин нови рицари. През цялата нощ бяха бдели във Великата септа на Белор и на заранта преминаха боси през града, за да докажат покорството си. Сега излязоха напред облечени в прости вълнени ризи, за да приемат рицарския сан от Кралската гвардия. Това отне много време, тъй като присъстваха само трима Братя на Белия меч, които да ги помазват. Мандън Муур беше загинал в боя, Хрътката беше изчезнал, Ерис Оукхарт беше в Дорн с принцеса Мирцела, а Джайм Ланистър беше пленник на Роб, затова Кралската гвардия се свеждаше до Бейлон Суан, Мерин Трант и Озмунд Черно котле. След като бъдеше помазан, всеки от мъжете ставаше, закопчаваше колана за меча и заставаше под прозорците. Стъпалата на някои бяха разкървавени от ходенето през града, но въпреки това според Санса стояха изправени и много горди.
Докато всички нови рицари получат своето „сир“, залата започна да нервничи, а най-изнервен от всички беше Джофри. Някои от хората в галерията започнаха да се измъкват тихомълком, но благородниците в партера бяха в капан — не можеха да излязат без позволението на краля. Ако се съдеше по това колко не го свърташе върху Железния трон, Джоф с радост щеше да им го даде, но работата му за деня все още не беше свършила. Сега монетата се обърна и започнаха да вкарват пленниците.
Сред тях също имаше велики лордове и благородни рицари: навъсеният стар лорд Селтигар Червения рак; сир Бонифър Добрия; лорд Естермонт, по-стар дори от Селтигар; лорд Варнър, който изкуцука през цялата зала със счупеното си коляно, но не благоволи да приеме помощ; сир Марк Мълъндор, с побледняло лице, чиято лява ръка беше отсечена от лакътя; свирепият Ронет Червения от Грифин Рууст; сир Дермот от Дъждовния лес; лорд Вилум и неговите синове Джошуа и Илиас; сир Джон Фосоуей; сир Тимън Стържещия меч; Аурейн, копелето на Дрифтмарк; лорд Стедмън, с прозвището Паричко; и още стотици.
Онези от тях, които бяха минали на печелещата страна по време на битката, трябваше само да се закълнат във вярност на Джофри, но тези, които се бяха сражавали за Станис до горчивия край, бяха принудени да говорят. Словата им щяха да предопределят съдбата им. Ако помолеха за прошка за своята измяна и обещаеха да служат вярно, Джофри им връщаше щедро кралския мир и им възстановяваше всички владения и права. Шепа от тях обаче не се покориха.
— Не си въобразявай, че всичко е свършило, момченце — закани се един незаконен син на някой от многобройните Флорент. — Господарят на Светлината закриля крал Станис, сега и во веки веков. Всичките ти мечове и всичките ти коварства няма да те спасят, когато дойде неговият час.
— А твоят час дойде сега. — Джофри махна на сир Илин Пейн да го изведе навън и да му отсече главата. Но още докато го извличаха от залата, един рицар с важна осанка и с пламтящо сърце на гърдите извика:
— Станис е законният крал! Едно чудовище седи на Железния трон, едно изчадие, родено в скверен инцест!
— Млъкни! — изрева сир Кеван Ланистър.
Вместо да млъкне, рицарят повиши глас.
— Джофри е черният червей, разяждащ сърцето на кралството! Мракът е неговият баща и смъртта е неговата майка! Унищожете го, преди да ви е разял всички! Всички унищожете, кралицата курва и краля червей, омразното джудже и шепнещия паяк, лъжливите цветя. Спасете се! — Един от златните плащове го събори на колене, но той продължи да крещи. — Ще дойде пречистващият злото огън! Ще се върне крал Станис!
Джофри скочи от трона.
— Аз съм кралят! Убийте го! Убийте го веднага! Заповядвам. — Засече с ръка в свиреп, яростен жест… и изпищя от болка, когато ръката му се удари в острите метални шипове на трона. Аленият брокат на ръкава му стана тъмновишнев от просмукалата се кръв. — Мамо! — изплака той.
Всички очи се бяха приковали в краля и мъжът на пода успя да грабне копието на един от златните плащове и с негова помощ се изправи.
— Тронът го отрича! — извика той. — Той не е никакъв крал!
Церсей тичаше към трона, но лорд Тивин остана невъзмутим като скала. Само вдигна пръст и сир Мерин Трант пристъпи напред с изваден меч. Краят беше бърз и брутален. Златните плащове хванаха рицаря под мишниците.
— Не е крал! — извика той още веднъж, а сир Мерин заби меча в гърдите му.
Джоф падна в прегръдката на майка си. Трима майстери се затичаха да го превържат и да го изведат. Тогава всички заговориха наведнъж. Когато златните плащове повлякоха убития към изхода, след него по пода остана диря яркочервена кръв. Лорд Белиш поглади брадичката си, а Варис му заговори нещо на ухото. „Дали ще ме освободят вече?“ — зачуди се Санса. Ред чакаха още много пленници, но знаеше ли човек дали за да се врекат във вярност, или за да изреват проклятия?