Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Няма.

Теон сниши лъка и долепи гъшите пера до бузата си.

— Ще се обзаложим ли?

— Аз съм последната ти надежда, Теон.

„Нямам надежда“ — помисли Теон. Но все пак сниши лъка и отвърна:

— Няма да побягна.

— Не говоря за бягство. Облечи черното.

— Нощният страж? — Теон бавно наведе лъка и насочи стрелата към земята.

— Сир Родрик е служил на дома Старк през целия си живот, а домът Старк винаги е бил приятел на Стража. Той няма да го отрече. Отвори портите си, положи оръжието, приеми условията му и той трябва да ти позволи да облечеш черното.

„Брат на Нощния страж.“ Никаква корона повече, никакви синове, никаква жена… но това означаваше живот, и то достоен живот. Родният брат на Нед Старк беше избрал Стража, както и Джон Сняг.

„Черни дрехи имам в обилие, стига да съдера кракена. Дори конят ми е черен. Мога да се издигна високо в Стража — главен щурмовак, може би до лорд-командир. Нека Аша да си задържи проклетите острови, те са също толкова противни, колкото и тя. А ако служа на Източен страж, мога да си имам свой кораб, а и ловът отвъд Вала сигурно е страхотен. Колкото до жените, коя ли дивачка няма да пожелае един принц в леглото си?“ Усмивката бавно полази по устните му. „Един черен плащ не може да се обръща. Ще бъде не по-лош от всеки друг…“

— ПРИНЦ ТЕОН! — Внезапният вик пръсна мечтата му на късчета. Кром тичаше през двора. — Северняците…

Страхът го жегна в корема.

— Щурмуват ли?

Майстер Лувин го стисна за рамото.

— Все още не е късно. Вдигай знамето на мира…

— Бият се — заговори възбудено Кром. — Дойдоха други мъже, стотици, и отначало изглеждаше, че се присъединяват към първите. Но сега ги нападнаха!

— Аша ли е? — Нима беше дошла да го спаси накрая?

Но Кром поклати глава.

— Не. Тия са северняци. Казвам ви. С някакъв кървав мъж на знамето.

„Одрания мъж на Дредфорт.“ Теон си спомни, че преди да го пленят, Смрад беше служил при копелето на Болтън. Не беше за вярване, че противно същество като Смрад ще може да убеди Болтънови да минат на противната страна, но друго обяснение нямаше.

— Ще видя сам — каза Теон.

Майстер Лувин закрета след него. Когато се качиха на бойниците, видяха долу по пазарния площад проснати мъртви мъже и умиращи коне. Бойни редици нямаше, само вихрещ се хаос от знамена и мечове. Викове, конски тропот и цвилене цепеха студения есенен въздух. Сир Родрик, изглежда, превъзхождаше по численост, но мъжете на Дредфорт ги бяха ударили с изненада и имаха добро водачество. Теон ги загледа как нападат, извръщат по фланг и нападат отново, посичайки безмилостно по-голямата войска всеки път, когато се опиташе да се престрои. Чуваше трясъка на бойните брадви по дървените щитове и изплашено цвилещите коне. Ханът гореше.

Лорен Черния застана до него, без да каже нищо. Слънцето се беше смъкнало ниско на запад, заливайки околните ниви и къщите с бляскавия си пурпур. Тънък треперлив вик на болка се понесе над стените и отвъд пламналите къщи прозвуча воят на боен рог. Теон видя как един ранен се повлече с мъка към кладенеца в центъра на площада, за последна глътка вода. Издъхна преди да стигне до него. Носеше кожен елек и коничен полушлем, но нямаше знак, който да покаже на чия страна се е бил.