Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

След това бяха зачетени капитаните на кралските бойни кораби „Див вятър“, „Принц Емон“ и „Речна стрела“, както и по-низши командири от „Божия милост“, „Пика“, „Копринената лейди“ и „Овнешка глава“. Доколкото Санса можа да прецени, главното им достижение се изразяваше в това, че са оцелели след речната битка, подвиг, с какъвто малцина можеха да се похвалят. Пиромантът Халайн и майсторите от Гилдията на алхимиците също получиха кралски благодарности, а Халайн го удостоиха с титлата лорд, въпреки че както Санса забеляза, не добавиха нито земи, нито замък към титлата, с което старият алхимик не ставаше по-истински лорд от Варис. Виж, с по-съществено лордство беше възнаграден сир Лансел Ланистър. Джофри го награди със земите, замъка и правата на дома Дари, чието последно дете беше загинало по време на битките в речните земи, „не оставяйки по този начин истински наследник от законната кръв на Дари, а само незаконороден братовчед“.

Сир Лансел не се появи да приеме титлата; говореха, че раната му може да струва едната му ръка или дори живота му. За Дяволчето също се говореше, че умира от ужасна рана в главата.

Когато херолдът извика: „Лорд Петир Белиш“, той влезе в залата, облечен целият в розово и люляково, а плащът му беше нашарен с фигури на птица присмехулник. Тя видя, че се усмихва, когато коленичи пред Железния трон. „Изглежда доволен.“ Не беше чула Кутрето да е извършил нещо особено героично по време на битката, но явно и него щяха да възнаградят за нещо.

Сир Кеван стана отново.

— По волята на Негова милост, неговият верен съветник Петир Белиш да бъде възнаграден за вярната му служба на короната и кралството. Да се знае, че на лорд Белиш се дарява замъкът на Харънхъл с всичките му прилежащи земи и приходи, там да бъде неговото седалище и оттам да управлява като върховен владетел на Тризъбеца. Петир Белиш и неговите синове и внуци да притежават и да се радват на тези почести во веки веков, а всички лордове на Тризъбеца да му оказват почит като на свой законен господар. Ръката на Краля и съветът са съгласни.

На колене, Кутрето вдигна очи към крал Джофри.

— Покорно ви благодаря, ваша милост. Предполагам това означава, че трябва да се погрижа за синове и внуци.

Джофри се засмя, а с него — и целият двор. „Върховен владетел на Тризъбеца — помисли Санса. — И лорд на Харънхъл освен това.“ Не разбираше защо това толкова го радва; почетните титли бяха точно толкова кухи, колкото дадената на пироманта Халайн. Харънхъл беше прокълнат, всички знаеха това, а и Ланистърите в момента дори не го държаха. Освен това господарите на Тризъбеца бяха заклети васали на Речен пад и на дома Тъли, както и на краля на Севера; те никога нямаше да приемат Кутрето за свой суверен. „Освен ако не ги принудят. Освен ако моят брат и моят вуйчо, и моят дядо бъдат победени и убити.“ Тази мисъл я обезпокои, но тя си каза, че е глупава. „Роб всеки път ги побеждава. Ще победи и Кутрето.“