![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Лорд Тивин стана.
— Ние продължаваме — обяви той с ясен и силен глас и залата отново притихна. — Онези, които желаят да помолят прошка за своята измяна, могат да го направят. Повече глупости няма да търпим. — Отиде до Железния трон и седна на едно от стъпалата, само на стъпка от пода.
Дворцовият съвет приключи чак привечер. На излизане от галерията Санса се почувства толкова изтощена, че едва стъпваше. Зачуди се колко ли се е порязал Джофри. „Казват, че Железния трон може да бъде гибелен за онези, които не трябва да сядат в него.“
Прибра се в стаята си, сви се в леглото и притисна възглавницата до лицето си, за да приглуши радостния си писък. „О, милостиви богове, той го направи, отказа се от мен пред всички!“ Когато едно слугинче й донесе вечерята, тя едва не го разцелува. Имаше топъл хляб и прясно бито масло, гъста телешка супа, пиле и моркови, праскови и мед. „Дори храната е по-вкусна“ — помисли тя.
Щом се стъмни, тя се загърна в едно наметало и излезе да навести гората на боговете. На подвижния мост пазеше сир Озмунд Черно котле в белите си доспехи. Санса се постара, колкото можа, да изглежда отчаяна, когато го поздрави с добър вечер, но той я изгледа с такава злоба, че не беше сигурна доколко го е убедила.
Донтос я чакаше под огрените от луната листа.
— Защо си с толкова тъжно лице? — попита го весело Санса. — Ти беше там, чу всичко. Джоф се отказа от мен, свърши се, той вече…
Той хвана ръката й.
— О, Джонквил, бедничката ми Джонквил, ти не разбираш. Свършил е с теб? Неволите ти тепърва започват.
Сърцето й се сви.
— Какво искаш да кажеш?
— Кралицата никога няма да те пусне. Никога. Ти си твърде ценна като заложница. А Джофри… миличка, той все пак е крал. Ако те поиска в леглото си, ще те има, само че сега ще носиш в утробата си копелетата му вместо законните му синове.
— Не! — каза стъписана Санса. — Той ме освободи, той…
Донтос лепна лигава целувка на ухото й.
— Бъди смела. Заклех се да те върна у дома и вече мога. Денят е избран.
— Кога? — попита Санса. — Кога ще заминем?
— В нощта на сватбата на Джофри. След пира. Извършени са всички необходими приготовления. Червената цитадела ще бъде пълна с непознати. Половината двор ще е пиян, а другата половина ще наставлява Джофри как да оправи невястата си в брачното ложе. За малко ще те забравят и бъркотията ще бъде наш съюзник.
— Но сватбата няма да бъде преди поне един лунен кръг. Марджери Тирел е в Планински рай, тепърва ще я викат.
— Чакала си толкова дълго, потърпи още малко. Ето, имам нещо за теб. — Сир Донтос бръкна в кесията си, извади сребриста паяжина и я залюля в дебелите си пръсти.
Беше мрежичка за коса от фино изпредено сребро, с толкова тънки и нежни нишки, че изглеждаше лека като въздуха. Санса я взе. Там, където нишките се пресичаха, имаше малки геми, толкова черни, че попиваха лунната светлина.
— Какви са тези камъчета?
— Черни аметисти от Асшаи. От най-редкия вид, на дневна светлина изглеждат тъмно пурпурни.
— Много е красива — каза Санса, но си помисли: „Кораб ми трябва на мен, а не мрежичка за коса.“
— По-красива е, отколкото си представяш, мило дете. Разбираш ли, това нещо е вълшебно. Това, което държиш в ръцете си, е справедливостта. Това е възмездието за твоя баща. — Донтос се наведе и отново я целуна. — Това е домът ти.
ТЕОН
Майстер Лувин дойде при него, когато първите съгледвачи се появиха пред стените.
— Милорд — каза той, — трябва да се предадете.
Теон заби поглед в платото с овесени питки, мед и кървавица, които му бяха донесли за закуска. Поредната безсънна нощ беше изопнала нервите му и от самия вид на храната му се гадеше.
— Отговор от чичо ми няма ли?
— Никакъв — отвърна майстерът. — Нито от баща ви на Пайк.
— Прати още птици.
— Няма полза. Докато птиците стигнат…
— Прати ги! — Ръката му помете платото с храната настрана, той избута завивките и стана от леглото на Нед Старк гол и разгневен. — Или искаш смъртта ми? Това ли е, Лувин? Истината, веднага.
Дребничкият сивокос старец не се уплаши.
— Моят орден служи.
— Да, но на кого?
— На кралството — каза майстер Лувин. — И на Зимен хребет. Теон, някога аз те учих на четмо и писмо, на история и на военно дело. И можех да те науча повече, стига да искаше да се научиш. Не, няма да те уверявам, че храня огромна любов към теб, но не мога и да те мразя. Но дори да те мразех, докато ти държиш Зимен хребет, съм обвързан с клетва да ти давам съвет. Така че сега те съветвам да се предадеш.