Господарят на хаоса

— Както нареди милорд Дракона — изръмжа тя, макар и със сладка усмивка. След което направи втория си съвършен реверанс и се изниза навън с енергична крачка.

Мин също бе останала с него, седеше на дюшека, държеше ръката му и така се мръщеше, че той се усъмни да не би да си мисли, че умира. Най-накрая изгони и нея, колкото да си навлече една тъмносива роба, която винаги досега беше оставял в гардероба. Там намери и още нещо, чак най-отзад. Най-обикновен дървен калъф, съдържащ една флейта, дар от Том Мерилин сякаш от някой друг живот. Седна до един от високите тесни прозорци и се опита да засвири. След толкова дълго време отначало инструментът произведе повече писукане и тишина, отколкото нещо друго. Тъкмо тези странни звуци върнаха Мин.

— Посвири ми — замоли го тя и се засмя радостно или може би с възхита, и естествено се намести на коленете му, докато той неуспешно се опитваше да извлече нещо, което що-годе да прилича на позната мелодия. В която поза го спипаха Мъдрите — Амис, Баир, Сорилея и още десетина други. Мин скочи много бързо, изчерви се и започна да си оправя дрехата, като че ли се бяха боричкали.

Баир и Сорилея се озоваха от двете му страни преди да е успял да каже и дума.

— Погледни наляво — изкомандва Сорилея, вдигна клепача му с палец и долепи сбръчканото си лице до неговото. — Погледни надясно.

— Пулсът ти е много бърз — измърмори Баир, която бе притиснала кокалестите си пръсти на гърлото му.

Изглежда, Нандера бе пратила някоя Дева да тича да ги доведе. А Сорилея, изглежда, беше пресяла малката армия от Мъдри, напиращи да нахлуят в двореца, до тази по-малка орда. И изглежда, че със Сорилея или без нея, всяка от тях искаше да се докопа до Кар-а-карн. Когато тя и Баир се отдръпнаха, мястото им бе заето от Амис и Колинда, сивоока жена едва на средна възраст, но с не по-слабо присъствие от това на Сорилея. Но пък и Амис не й отстъпваше, нито която и да било от останалите. Мушкаха го, ръчкаха го, оглеждаха го и му казаха, че бил упорит като муле, когато отказа да подскача и да прикляка. Изглежда, наистина смятаха, че трябва да го направи.

Мин не остане пренебрегната, докато Мъдрите се редуваха при него — останалите я заобиколиха и започнаха да й задават стотици въпроси, все свързани с виденията й. От което очите й се опулиха, да го кажем най-меко, и тя за втренчи в тях и в Ранд, сякаш се чудеше дали не й четат мислите. Амис и Баир обясниха — Мелайне не бе успяла да премълча новината за бъдещите си дъщери — и вместо да се разширят още повече, което в този момент май беше невъзможно, очите на Мин за малко щяха да изскочат. Дори Сорилея като че ли приемаше възгледа на Мелайне, че способността на Мий я поставя в известен смисъл на едно стъпало с тях, но доколкото Мъдрите бяха Мъдри — по същия начин, както Айез Седай бяха Айез Седай — тя трябваше да повтаря всичко почти толкова пъти, колкото Мъдри имаше, защото онези, които се суетяха около Ранд при всяка отворила се възможност, искаха да са сигурни, че не са пропуснали нещо.