Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Пишеше с шеговити изрази, че най-красивата от всички калугерки в манастира била лудо влюбена в нея, давала й два пъти дневно уроци по френски език и й забранила приятелски да завързва запознанства с останалите пансионерки. Тази калугерка била едва на двадесет и две години, била красива, богата и щедра, всички останали калугерки я уважавали. „Когато сме сами — така ми пишеше моята приятелка, — тя ми дава толкова нежни целувки, че би я ревнувал, ако тя не беше жена. Относно плана за отвличане ми пишеше, че считала изпълнението му за не много мъчно, но все пак предпазливостта би трябвало да ни посъветва да почакаме дотогава, докато тя опознае достатъчно местността. Напомняше ми за вярност, и накрая ме молеше да й подаря портрета си в един пръстен, но той трябвало да бъде направен тайно, тъй че никой освен нас да не знае за това. Могъл съм да й изпратя пръстена чрез нейната майка, последната била оздравяла и отивала всеки ден на първа литургия в тяхната енорийска църква. Добрата й майка щяла да бъде много зарадвана да ме види отново и щяла да направи всичко, което бих поискал от нея. Освен това, така завършваше тя, надявам се за няколко месеца да бъда в едно състояние, което ще причини неприятност на манастира, ако са решили непременно да не ме пуснат.“
Тъкмо бях готов с отговора си, когато пратеницата Лаура дойде отново, за да го вземе. След като й подарих обещаната цехина, дадох й един пакет с червен восък, хартия, пера и запалка. Обеща да го предаде на моята красавица. Приятелката ми й казала, че съм неин братовчед и Лаура се преструваше, че вярва на това.
Не знаех какво да правя във Венеция, а освен това мислех, че честта ми изисква да се покажа в Падуа, защото иначе би могло да се предположи, че и аз съм получил като Кроче същата заповед за интерниране. Затова закусих набързо и взех един щемпелуван пътнически билет от римската поща. Предполагах, че моят пистолетен изстрел и окуцелият кон са разсърдили съдържателите на пощите, но те не можеха да ми откажат коне, щом им покажех моя щемпелуван билет. По отношение на пистолетния изстрел не ме беше страх, защото не бях улучил нарочно безсрамния пощальон, а дори и да го бях прострелял на земята, това не би имало никакви последствия. Във Фусине наех двуколка, понеже бях толкова уморен, че не бих могъл повече да яздя. И тъй пристигнах в Доло, където ме познаха и отказаха коне. Вдигнах шум, съдържателят на пощата излезе и заплаши, че ще накара да ме арестуват, ако не му платя увредения кон. Отговорих му, че ако конят е умрял, то аз трябва да оправя сметките си със съдържателя на пощата в Падуа, но последният не бе ми отказал незабавно бодри коне. С тези думи му показах вдъхващия уважение щемпелуван билет. При вида му той намали чувствително тона, но все пак каза, че ако ми даде коне, то те нямало да ми бъдат от полза, защото съм се отнесъл толкова лошо с пощальона, че никой няма да иска да ме придружи.
— Тогава вие ще ме придружите! — извиках аз.
Той се изсмя в лицето ми и ми обърна гръб. Взех двама свидетели и отидох при един нотариус, който състави протокол, чрез който приканвах съдържателят на пощата да ми даде веднага коне при глоба от десет цехини за всеки час закъснение.
Без съмнение постмайсторът очакваше вече това, защото, щом узна за моя документ, нареди да доведат два диви коня от обора. Видях, че имаше намерението да ме събори по пътя, може би даже да ме изтърси в реката, но казах хладнокръвно на пощальона, че в същия момент, в който ме събори, ще му пратя един пистолетен куршум в челото. Силно уплашен, той заведе конете отново в обора и обясни на господаря си, че няма да пътува с мен. По това време дойде един куриер и поиска шест впрегатни коне и два коня за езда.
Дадох на постмайстора да разбере, че никой няма да замине преди мен, а ако се противи, ще се пролива кръв. За да подсиля действието на заплахата, извадих пистолета си. Човекът псуваше и проклинаше, но понеже никой от присъствуващите не му даде право, той си отиде.
Пет минути по-късно дойде внезапно в красива берлина Кроче със своята жена, една камериерка и двама лакеи с големи ливреи. Той слезе, ние се прегърнахме, а аз му казах с тъжно изражение, че не може да продължи пътуването си.